Как се възпротивих на обстоятелствата и стигнах до Париж?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Как се възпротивих на обстоятелствата? По-скоро как се научих да преследвам целите и мечтите си? – Ами всъщност, както бабите казват, трябва да ми дойде акъла в главата, да ми уври и да направя едно пътуване до Париж. Бабо, мерси за хубавата реплика, пак не си ме излъгала.

Преди няколко години бях в момент, от онези, в които не ти се яде и не ти се живее. Не ми се правеше нищо и един ден реших, че трябва да потърся различна гледна точка, за да се стегна. Хрумна ми идея.

Започнах да си измислям мечти, върху които да се фокусирам, за да имам нещо за постигане.

Така започнах с идея да направя концерт с песни на Jill Scott, да отида на море сама, да пътувам до Париж. Първата година се сбъдна първата мечта – направих концерт със страхотни музиканти, именно като трибют на Jill Scott. Малко след концерта вече бях на морето и пиех коктейл на плажа, необезпокоявана от никого. Пътуването до Париж обаче, все ми се изплъзваше.

Дойде 2019г.

Беше началото на февруари и си спомних какво съм си пожелала. Започнах да умувам как да замина за най-романтичния град в света. (Вмятам само, че съм безнадеждна романтичка, която трепери от всички лигави бози, песни и сериали. Признавам си, сладникавите неща ме разтапят, типична женичка.) Проучих цените на билетите в различните месеци, погледнах airbnb-тата, хотелите, хостелите и всички цени на музеи и забележителности.

Изглеждаще скъпичко.

Нямах никакви спестявания в онзи момент. Писах на двама – трима приятели, за да видя дали не искат да се впуснат с мен в това приключение, но уви, моментът не беше удобен за никого. Досега и на мен винаги моментът ми изглеждаше неподходящ. Липсата на пари, време, отпуск или друго просто ме спираха. Разбрах, че ако оставя това на заден план отново, то никога няма да се случи. Реших, че няма да си търся дружки, пък каквото стане.

Купих си билет. 

Тъкмо бях взела заплата и реших, че дори да живея по-скромно през месеца, ще се справя. Билетът блестеше пред мен с резервирани дати за юни и знаех, че имам няколко месеца да заделя някой лев. Щях да пътувам сама и това не ме притесняваше, ама никак.

Дойде юни. До тогава се случиха много неща. Имаше познати, при които щях да спя в Париж. Както щях да пътувам сама, се появи човекът, който иска да прекара това време с мен, там. В последствие се оказа, че не можем да останем при тези мои познати. Наехме airbnb, но се оказа, че ни отменят резервацията в последния момент. Имахме 2 дни до полета. Намерихме друго място и се успокоихме.

Нетърпението ми растеше с всеки час.

И на рожден ден не съм се радвала толкова. Само на сватбата на Симона, но там бях кума и е съвсем друга бира. 😀 И така, пристигнахме в Париж и разбрахме, че ще спим в китайския квартал, в сграда на тавански 33 етаж, до който няма асансьор, мирише на манджа и е мръсно. На кого му пука? В Париж сме, метрото е пред входа, а точно до него има закусвалня със сандвичи, кроасани и кафе. Какво друго да ни трябва? Излязохме да хапнем и за първи път ядох сладка салата с киноа, куп различни плодове и зеленчуци, комбинирана с кралска скарида. Бива си ги в Париж. Дори в китайския квартал имаше страхотни заведения.

Париж

На втория ден посетихме неописуемия дворец Версай. Огромните стаи, високите тавани, хилядите картини и меко казано абсурдно голямата градина ни спряха дъха. Един ден не беше достатъчен, за да се потопим максимално във времето на Луи XIV и близо 2000-те му придворни. Е, умората си каза думата и си откраднахме една бърза дрямка на тревата пред Огледалното езеро. Като изключим бубите, които ни погнаха, добре се наспахме.

Париж

После гребахме с лодка в големия канал, хапнахме сладолед, пихме кафе и вървяхме. Доста вървяхме. На прибиране от Версай бях отведена в градината на Айфеловата кула. Тя блесна с хилядите си лампички и както споменах, романтичната ми душа направо се отнесе другаде. Под кулата свиреше и пееше китарист, който беше невероятен. Бяхме си взели бяло вино и пластмасови чашки (всъщност това не е важно) и седнахме на поляната пред него, за да го послушаме.

-„Ще ми изпееш ли нещо?“

-„Ще ти изпея!“

И ето, че пях пред близо 3000 души в центъра на Париж.

Затворих си очите и се оставих на музиката. Когато хората започнаха да пляскат, осъзнах колко много са всъщност. Нервната ми система ескалираше от емоции.

Вторият ден посветихме на едно добро наспиване и лежерна закуска. В 16:00ч. влязохме в Лувъра с идеята, че ще разгледаме за час-два и ще продължим към други забележителности. Е, цял ден не ни стигна и излязохме в 22:30ч., просто защото затваряха. Неописуемо е. Само не разбрах защо пред Мона Лиза има скупчени около 500 души, които правят милиард снимки. Добре де, велико произведение на изкуството е, но и всичко останало в музея никак не е за подценяване, ама какво разбирам аз от картини.

Париж

Ден трети започна с приятна закуска в кафене, разположено на един от мостовете на Сена. След като дълго упорствах, най-накрая се съгласих да си вземем колелета под наем. Така можеше да видим Сорбоната, Люксембургските градини, Градините Тюлейри, Шанс-Елизе, Триумфалната арка, Айфеловата кула. Направихме всичко това. Качихме се на Кулата, а след нея карахме и до заведение с музиканти в малко по-далечен квартал. За туристите отбелязвам – опашката за Айфеловата кула коства между един и два часа.

Париж

На следващия ден закусихме и тръгнахме обратно.  

Видяхме едва 30% от Париж, но съзнанието ми ще се храни със спомените за него с години. За мен той остава градът с най-деликатната архитектура, най-спокойните столични булеварди и най-шарените хора. Пожелавам си да го посетя отново, защото той се променя, също като всеки човек. Купищата различни изкуства носят ново усещане всеки ден, виното и кроасаните си остават любими и тепърва има музиканти, които бих слушала в малките джаз клубове.

Да живеят мечтите! Те винаги са способни да ти подарят друга перспектива и да събудят въображението ти. Ти за какво мечтаеше последно?

[Брой гласове:9    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: