Двегодишното ми дете ми даде ценен урок без дори да предполага

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Дъщеря ми ме учи на живот


Дъждовен ноемврийски следобед. Работя от вкъщи и така съм забила поглед в лаптопа, че се стреснах, когато видях, че е дошло време да взема дъщеря си от ясла. Вече не валеше, но миришеше на дъжд. В мен се появи някакво свежо и пречистено усещане и си представих как в този момент всички животни в гората излизат от хралупите си. Включително и аз.

Тръгнах по улицата и се усмихнах моментално. Една жена с лилава шапка се размина с мен. Тъмно жълто листо падна точно пред очите ми. Огромно ято птици мигрираха на юг и грачеха сякаш учителки събират децата в колона по двама. Вие забелязвате ли ги всеки път, когато мигрират? Аз май съм пропуснала това така важно ежегодно събитие през последните 10 години. Как съм била толкова сляпа? Къде съм гледала?

дъщеря

Три възрастни жени си говореха на една пейка в парка за внуците, които ще се приберат чак по празниците. Друга разказваше нещо на приятелката си с искрящо оранжево яке, което много прилича на едно мое в пети клас. А в другия край на парка трета компания жени стояха в нещо като кръг и едната жадно пушеше цигара, изсмуквайки я до последният милиметър тютюн.

Взех дъщеря си и заедно отидохме до магазина.

Тя поздравяваше почти всеки, който види или му се усмихваше толкова широко сякаш ще ѝ се скъсат бузите. Минахме покрай една майка, която буташе детска количка, но за разлика от повечето, тя изглеждаше добре. Добре ви казвам, не просто нормално. Добре облечена, със самочувствие, но не изкуствено. Изглеждаше страхотно, да се влюби в нея човек!

Дъщеря ми имаше имен ден и всички я поздравяваха, магазинерката ѝ подари специален подарък, а съседката от първия етаж ѝ подари банан и ѝ каза, че е много сладка. Мъжът, който работи в един магазин под вкъщи, тъкмо привършваше работа и ни пожела приятна вечер, ние на него също. Видях един охлюв да се подава изпод едно листо в мини градинката пред блока и двете с дъщеря ми се приближихме, за да го видим отблизо как си носи къщата на гърба. Абе само аз ли не знам какво правят охлювите, когато не вали? Къде са? Къде са, наистина???

дъщеря

Как не забелязвах тези неща преди!?

Аромата на чая от мащерка, зеленият кълвач на едно дърво на гребната база, птиците, които кацат на терасата ни почти всеки ден и как падат листата от дърветата, а едното е по-жълто от другото. Едно ято птици, едно дете, което предизвиква усмивки в околните и една майка, която тепърва се учи на живот.

Дъщеря ми ме научи на това, след като всеки летен ден, без да забрави нито веднъж, ми напомняше да спра и да чуя как пеят щурците.

Как пеят щурците, хора??? Толкова красиво нещо, за което веднъж съм ѝ обяснила, а тя ми го напомняше всяка божа вечер. Как светят звездите? Виждаш ли мамо, луна! Луната, хора, толкова обикновено събитие, а в него има толкова история и смисъл.

Не знам… Понякога си мисля, че не родих дете, а учител. Учител по живот. Като всяко едно дете, моето знае по-добре от мен, че малките неща са големите. Че тези дреболии ни напомнят колко сме малки и незначителни и как всичко на този свят е преходно. Наслади се на луната сега, защото след няколко часа няма да можеш да я видиш. Любувай се на есента, защото още малко и ще завали сняг. Усети аромата на този чай, защото след малко вече ще си го изпил. Една такава радост ме е обзела. Радостта от малките неща.

Pura vida!

[Брой гласове:11    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: