Емил Татарски – Образованието не е просто придобиване на знания

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Емил Татарски – 15 години учител по математика, отскоро заместник-директор на Музикалното училище в Пловдив. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги.

Невъзможно е да го опиша на кратко. А и думите понякога не стигат. Той е многоцветен, силно въздействащ и страшно интелигентен човек, който заслужава място в Червената книга на българския учител. Откроява се в тълпата не с провокативна визия или ярки цветове, а със спокойствието, топлината и уюта, които усещаш, когато си край него.

Защо реши да станеш учител?

Не съм го решил, то се случи. Трето поколение учител съм, записах по-скоро заради традицията, но почувствах, че това е призванието ми. Това мое виждане се затвърди, когато усетих любовта, уважението и доверието на учениците към мен.

Мислил ли си да се откажеш?

Да.

Какво те спря?

Първият път – привързаността ми към учениците, на които бях класен. Все още са моите деца. После все намирах нещо позитивно в работата ми с учениците. Аз помагах на тях да се развиват и да разберат себе си, а те правиха същото за мен.

Какво отличава един добър учител от останалите?

Няма „добри“ и „лоши“ преподаватели. Всеки ти е учител. Дори „лошият“ учител те учи как не се прави дадено нещо или как не се мотивират хора.

Учил си няколко различни поколения деца. Кое е най-специфичното в новите деца, най-малките?

Различното при тях е, че те възприемат света чувствено и емоционално, а не толкова пречупено през мисленето. Това създава трудности на преподавателите, тъй като е много трудно да формираш мисловните им процеси само на чувствена и емоционална основа. А нали трябва да се научат на критично мислене?

образованието

Тоест повечето учители не могат да разберат мисленето на новите деца?

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

Защо е необходимо само преподавателите да разбират децата? Процесът е двустранен. Преподаватели и ученици трябва да се срещнат някъде по пътя.

Може ли в такъв случай да се твърди, че учителската професия е нещо, в което трябва да се развиваш постоянно?

Да. Абсолютно. За да се срещнем.

Българската образователна система обаче не се развива от много години.

Тя се развива, но в погрешна посока. Трябва да се променят много неща. Най-вече трябва да се отчита индивидуалното ниво – психично, емоционално, ментално и поведенческо – на всяко едно дете, а не вкарването в калъпи. Нужно е системата да има по-голяма гъвкавост, насочвайки всеки един ученик към правилно развитие за него. Необходимо е да се отчита темпа на работа индивидуално за всеки. Тогава може би ще помогнем на децата да разберат

„…живота, което означава да разберем себе си и това е началото и краят на образованието.“

Джиду Кришнамурти

Каква е ролята на родителите в образованието на децата?

Огромна. Не е лишена от смисъл репликата „първите седем години“ . Образованието на децата започва още от момента на раждането им. “Неправилните” родителски подходи и методи биха довели до развитие, което няма да съответства на това, което съвременната образователна среда и обществото очакват от децата. Така се зараждат конфликтите между родители, преподаватели, ученици и система.

И в крайна сметка този конфликт рефлектира върху децата.

Рефлектира върху всички. Нито системата, нито родителите осъзнават своята голяма отговорност в един такъв процес, а преподавателите нямат достатъчно инструменти за въздействие. В крайна сметка

Образованието не е просто придобиване на знания, събиране и съпоставяне на факти“

Джиду Кришнамурти

То трябва да включва работа с емоциите на децата, тяхното възпитание, социализация, държание в обществото и т.н.

Какво спира младите хора да станат учители, дори това да е била детската им мечта?

Мен не ме е спряло нищо.

Тогава какво мислиш, че би ги стимулирало да не бягат от професията?

Много фактори влияят на решението на един човек. Според мен водещи за напускане на системата са: разминаване между очакванията за професията и реалността, прекалено голямото психическо натоварване и липсата на уважение от страна на обществото. 

Колко е важен финансовият аспект?

Призван ли си да бъдеш преподавател, то ти не работиш само за пари. Самото удовлетворение от работата е по-важно за теб.

Сега си заместник-директор. Би ли станал отново преподавател?

Аз преподавам всеки ден. Да, не е математика, но им показвам други аспекти на човешките взаимоотношения, което, както казах, за мен е част от образованието. Бих се върнал като преподавател по математика, но при определени условия.

Имаш възможност да преподаваш в чужбина, дори си живял известно време в Англия преди години. Там би имал много по-добри условия и по-голяма свобода. Защо още си в България?

Не обичам клишетата, но в този случай е подходящо: „Камъкът си тежи на мястото.“ 

Претеглял съм много пъти нещата и … дори да отидеш в чужбина, ти си чужденец. Социалната среда и условия са много различни от тези в България. Не всеки може да се нагоди. Някои отиват и остават, други се връщат. Като мен.

И не съжалявам.

 

[Брой гласове:5    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: