Декември, писна ми да слушам за теб

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Обърнах се и видях, че телефона ми свети. Днес съм в отпуск и смело си казах, че няма да поглеждам екрана, защото трябва да си почина. Естествено, това не се получи, но ми харесва думата “почивка” и с удоволствие си я казвам чат-пат, та да се усмихна без причина.

Погледнах с едно око да видя какво пише и ето пак: “Декември е уют”. Прочетете веднага поредната статия или цитат, в който се говори за прекрасния декември и как всичко е най-красиво тогава.

Не го прочетох. Нито стигнах до края на онова предното, 15 минути по-рано, в което пишеше нещо сладникаво от сорта на “дъх на канела и ябълки, портокалови корички и любов навсякъде”.

Не обичам лицемерието

Всъщност заради това често съм си патила, защото хората пък не обичат истината. Може би за тях е задушаваща и ги кара да излизат от комфортната им зона, но за мен тя е благодат и отрезвяващ шамар, след който живееш по-спокойно. Лицемерната любов към декември кара хората изведнъж да станат добри и миролюбиви, да започнат да четат книги (или само да ги отварят, за да се снимат с тях и чаша вино) и да се обичат. Ама много да се обичат. Даже може би повече отколкото на 14 февруари, въпреки хилядите сърчица окачени навсякъде и безкрайните любовни балади по радиото. Рязко започват да вярват в семейството, в ценностите му и в Бог. Даряват по левче за Българската Коледа, харчат безумно или взимат пари назаем за подаръци и за куверт за Нова година и прекарват Януари на дивана пред телевизора щастливи, че са били добри хора по празниците.

Ама защо само тогава?

Какво има в празниците, което ви кара да станете по-добри, а го няма през другото време? Защо през Юли книгата не се отваря, даренията са минимални и подаръци правите главно на себе си? Защо един обикновен четвъртък през Май не е достатъчна причина да купите едно кафе на колега или да занесете чувал с храна в някой приют?

Декември

Забързаното ежедневие ли е причината за всичко, което пропускаме да направим?

Толкова дребни жестове сме пропуснали, защото си измисляме причини да отлагаме вечно. Толкова много милосърдие, усмивки и радост стоят всеки ден и чакат да бъдат подарени някому, с панделка от доброта и без повод.

Декември е последният месец в годината, студен и вероятно снежен, прекрасен по своему и пълен с почивни дни, в които да прекарваш време с любими хора. Няма нищо различно във въздуха, което да ти носи доброта и святост, ако тя не живее в теб целогодишно. Само илюзия за малките важни неща, които иначе пренебрегваш всеки ден.

Всеки ден е празник, само заради факта, че го имаш.

[Брой гласове:1    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: