Обърнах се и видях, че телефона ми свети. Днес съм в отпуск и смело си казах, че няма да поглеждам екрана, защото трябва да си почина. Естествено, това не се получи, но ми харесва думата “почивка” и с удоволствие си я казвам чат-пат, та да се усмихна без причина.
Погледнах с едно око да видя какво пише и ето пак: “Декември е уют”. Прочетете веднага поредната статия или цитат, в който се говори за прекрасния декември и как всичко е най-красиво тогава.
Не го прочетох. Нито стигнах до края на онова предното, 15 минути по-рано, в което пишеше нещо сладникаво от сорта на “дъх на канела и ябълки, портокалови корички и любов навсякъде”.
Не обичам лицемерието
Всъщност заради това често съм си патила, защото хората пък не обичат истината. Може би за тях е задушаваща и ги кара да излизат от комфортната им зона, но за мен тя е благодат и отрезвяващ шамар, след който живееш по-спокойно. Лицемерната любов към декември кара хората изведнъж да станат добри и миролюбиви, да започнат да четат книги (или само да ги отварят, за да се снимат с тях и чаша вино) и да се обичат. Ама много да се обичат. Даже може би повече отколкото на 14 февруари, въпреки хилядите сърчица окачени навсякъде и безкрайните любовни балади по радиото. Рязко започват да вярват в семейството, в ценностите му и в Бог. Даряват по левче за Българската Коледа, харчат безумно или взимат пари назаем за подаръци и за куверт за Нова година и прекарват Януари на дивана пред телевизора щастливи, че са били добри хора по празниците.
Ама защо само тогава?
Какво има в празниците, което ви кара да станете по-добри, а го няма през другото време? Защо през Юли книгата не се отваря, даренията са минимални и подаръци правите главно на себе си? Защо един обикновен четвъртък през Май не е достатъчна причина да купите едно кафе на колега или да занесете чувал с храна в някой приют?
Забързаното ежедневие ли е причината за всичко, което пропускаме да направим?
Толкова дребни жестове сме пропуснали, защото си измисляме причини да отлагаме вечно. Толкова много милосърдие, усмивки и радост стоят всеки ден и чакат да бъдат подарени някому, с панделка от доброта и без повод.
Декември е последният месец в годината, студен и вероятно снежен, прекрасен по своему и пълен с почивни дни, в които да прекарваш време с любими хора. Няма нищо различно във въздуха, което да ти носи доброта и святост, ако тя не живее в теб целогодишно. Само илюзия за малките важни неща, които иначе пренебрегваш всеки ден.
