Обичаме ли себе си, ще се научим да раздaваме любов

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Когато обичаме себе си, позволяваме на чудесата да се случат в живота ни!

Луиз Хей

Обичам да съм сама със себе си. Може би това е най-важното нещо, което съм научила досега – да се обичам такава каквато съм и да не се притеснявам, че когато остана сама, умът ми ще провокира въпроси, чиито отговори не желая да признавам.

Налудничаво е, но депресията много ми помогна. Бях на дъното и се самоизяждах – с въпроси, с размишления, с желание да върна времето назад. Но в един момент си казах: Аз съм тук, сега… в този момент. Защо не обърна внимание на себе си, вместо на миналото?

Започнах да се уча как да се обичам. И някак ситуацията се подобри, естествено. Срещнах един прекрасен човек, влюбих се, не само в него, но и в себе си и той много ми помогна.

Имам необходимост да споделям себе си, мислите си, живота си с любимия човек.

Да бъдеш самодостатъчен е винаги лесно, но да се научиш да споделяш…?

Не съм „спец“ по връзки… никога не съм била, но ще ви дам някои лични съвети, които помагат на мен. Не, те не са „Как да задържим човека до себе си по-дълго“, а „Как да изградим една симбиоза“.

Да обичаме себе си

Това не е егоистичната любов, а тази – лекуващата. Ако обичаме себе си, ще можем да имаме ясно виждане какво заслужаваме и от какво имаме нужда.

Наскоро попаднах на една много интересна метафора от книгата The Mastery of Love – Don Miguel Ruiz: 

Представете си, че сте в кухнята си. Хладилникът е празен, а вие сте изключително гладни. Ако някой дойде и ви предложи старо парче пица, ще го вземете, за да оцелеете, нали? Но какво ще стане, ако хладилникът ви е пълен с храна – зеленчуци, плодове, кашкавал (ммм, много обичам кашкавал)… Тогава ще вземете ли старото парче пица? Не мисля.

Разбирате ли? Хладилникът е вашата душа, тяло, любовта към самите себе си. Ако не се обичате, няма да имате трезво мислене върху това какво заслужавате и ще вземете старото парче пица (т. нар. токсична връзка). Но ако се обичате, това изобщо няма да се случи.

Да мислим реалистично

Да предположим, че вече знаем какво искаме от една връзка. Без значение дали искате да останете с любимия човек „за цял живот“ или просто искате моментно забавление. Трябва да бъдем реалисти. Да мислим трезво затова дали човекът срещу нас има същите разбирания или желания. И да сме открити пред себе си и него. Ако нямаме еднакви разбирания или желания, редно ли е да пилеем своето и негово време? Само защото правим добър секс, означава ли, че трябва да отдаваме себе си или да поставяме условия за останалите неща, които не харесваме? Обратното също важи. Ако комуникацията ни с него е перфектна, но липсва интимността, заслужава ли си да отделяме време. Разбира се, има нещо наречено компромиси, които помагат за приемане на любимия такъв, какъвто е. Но те не трябва те да се прилагат за важните неща (тях всеки трябва да определи за себе си).

Усилието

Много голям проблем във дългосрочните връзки е, че в един момент се изморяваме или отегчаваме един от друг. Тогава отново трябва да сме открити. И вместо да правим коментари от рода на „Той не прави нищо, за да промени ситуацията“, може би трябва да положим усилие. Права ли съм?

Ако усетя чувство на отегчение, започвам да правя нещо спонтанно, което да разнообрази ежедневието ни. Ако не промени ситуацията, или не видя ответна реакция… Добре, може би не си моя човек. Което ме подсеща…

Да не се страхуваме

Когато сме влюбени, не може да си представим ежедневието без любимия. Но всичко се случва – хората се променят, искат да преживеят нещо ново или просто искат да останат сами. Не трябва да се страхуваме от раздяла. Тя или ще дойде, или не. Това, което може да правим е да сме тук и сега и да се отдаваме пълноценно. Размишления за бъдещи събития, които са някъде в хипотетичната вселена, само ни изяждат.

Да обичаме себе си

Повтарям ли се? Това за мен е най-важното, което трябва да се научи. Да обичаме себе си, за да можем да се съхраним като хора, за да можем да отдадем цялата любов, която имаме. Без тя да е консуматорската, която взима. Ако се обичаме, ще можем да даваме 100% в една връзка, без да се изчерпваме. Ако обичаме себе си, можем да намерим човек, който също дава 100%.

100 х 100 = 10 000

Не харесвам математиката, но уравнението определено ми харесва.

Обичайте себе си.

[Брой гласове:7    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: