5 неща, които ми се иска да знаех на 20

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Кафе, тераса, музика, идваща някъде иззад гърба ми. Сутрешно слънце. Спокойствие.

Не е Нова година, но защо не излезем от клишето и не направим една равносметка ей сега, към края на лятото. Има по-важни неща от това да си обещаем да тръгнем на фитнес от понеделник.

Аз съм на двадесет и седем години. Ако питам обществото с всичките му норми, порядки и разбирания, то съм прекалено млада за много неща и прекалено закъсняла за други. „Твърде рано е да твърдиш, че си натрупала житейски опит.“, „Не си ли прекалено малка, за да даваш съвети на възрастни?“, „Трябваше вече да си се омъжила и да имаш дете, времето си върви.“

Но нека направим така – нека излезем от обществения социум за момент, докато пием кафе някъде, на някоя тераса, и се обърнем към себе си, когато сме били на двадесет. Вероятно е в пъти по-полезно да обясним на себе си от миналото някои неща, отколкото да обясняваме себе си на хората.

Искам да си кажа някои неща. Неща, които ми се искаше да знам тогава, когато бях на двадесет. Щях да си спестя куп главоболия и да си дам шанс да изживея едни по-щастливи седем години.

Никой не може да те направи щастлив отвън

Търси вътрешния си мир и се стреми да си щастлив човек сам по себе си. Открий всичко, което те усмихва и създавай собствени моменти. Не натоварвай друг човек със задачата да те направи щастлив – не само, че няма да се получи, но и ще прогониш доста хора, които, иначе, биха били една не лоша компания, ако не друго. Щастието действително идва отвътре. Ако ти сам искаш да се обградиш със щастливи и завършени личности, тогава защо, по дяволите, някой ще пожелае ежедневно да подхранва някаква илюзия за хубав живот? Твоето щастие зависи от теб и всеки човек в живота ти може само да добавя, но не и да гради от нулата.

Инвестирай в знания

Да, двадесетте са годините на лекотата. На веселието и безгрижието на битието (с тази игра на думи няма как да не препоръчам романа на Милан Кундера – „Непосилната лекота на битието“; бързо към книжарниците). Но и също са времето на научените уроци от всякакъв тип. Научи чужд език, опитай нов спорт, пробвай да ядеш адски люта храна и да прощаваш. И да проявяваш емпатия. И да се поставяш в чужди обувки. Да не съдиш прекалено строго и да разбереш, че всеки е главен герой в живота си, а всички останали са гастролиращи артисти. Инвестирай в знания за света и душата.

неща

Няма от какво да те е страх

… защото накрая всичко ще бъде наред. Не очаквай всичко винаги да е smooth sailing. Всеки проблем води след себе си и решение и измъкване от ситуацията. Трудностите в живота са такива, заради страха от тях. Възприятието ти към нещата до голяма степен определя успеваемостта на справянето ти с всичко – и с хубавото, и с лошото.

Обръщай повече на физическото и менталното си здраве

Ходи често на профилактични прегледи. Води по-активен начин на живот. Пий повече чайове и дишай по-свободно. Яж полезни храни и не заравяй емоциите си някъде дълбоко, само защото пречат на околните. Не задържай нещо в себе си – плачи, като ти се плаче, но и стигни до причината. Рови в себе си и си задавай въпроси, опознавай тялото и душата си. Грижи се по равно и за двете и не спирай да израстваш.

неща

Дишай и се дистанцирай от драмата

Създаването на драматични сюжети в собствената ти глава е много бърз и лесен начин да отровиш насладата си от всекидневния живот. Бъди малко повече над нещата и не задълбавай в незначителни подробности. Пази енергията си за истински важното. Другото е просто фонов шум.

И понеже двадесетгодишното ми аз честичко се обажда нейде из дебрите на наближаващото ми тридесет съзнание и крещи „Защо не знаех всичко това тогава?“, аз я прегръщам през рамо и отговарям: „Защото и аз сега нямаше да знам всичко това“.

[Брой гласове:9    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: