Крайностите ни побъркват или защо златната среда е мит

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Често си говорим за “едно време”, когато нещата бяха различни. Нямаше интернет, нямаше смартфони, но имаше патриархат и велики футболисти.

Няма лошо.

Обаче “едно време” вече го няма и сега тук е “новото време”, с което щем-не щем трябва да свикнем.

Всичко е различно. И уж за добро. Обаче покрай доброто, все измисляме и нещо лошо.

Крайностите толкова са се внедрили в съзнанието ни, че златната среда е някакво митично същество, което никой не е виждал с очите си.

Мразим ли хомосексуалистите или ходим на прайд в знак на подкрепа? Хубава ли е тая пуста чужбина или ни взима децата при първия сигнал от съсед? Благодарни ли сме на учените, че са измислили ваксините или създаваме анти-вакс групи във Фейсбук и правим протести? Помислете: възползваме ли се от удобствата на Интернет или свръхинформираността ни прави параноици?

Будизмът ни учи да търсим баланс, а ние сме стъпили здраво на една от везните и другата я мразим до кръв. Няма друга гледна точка. Само нашата. Няма златна среда, няма толерантност, няма и логика.

Или сме супер-мега-органик-глутен-фрий-био, или сме баба-ти-само-на-чия-е-оцеляла.

Или сме кръвожадни животномразци, защото “за хората няма, за животните ли да мислим”, или събираме пари за приюти и НПО-та да лекуваме всяко следващо куче, блъснато от кола.

И вие ли виждате, че има бъг в системата?

Светът и хомосексуалността

крайностите

 

Хващам бас, че баба ви не знае какво е LGBT (шареното знаме излиза по default на телефона ми – Здравей “Ново време”!). Преди години всички смятаха това за болест и бягаха от такива хора като дявол от тамян. Тема-табу.

Сега голяма част от хората (или поне младите) нямат против различната сексуалност, стига да не им се натрапва. И като се замисли човек, това е най-логичното нещо на света! На никой не му пука кой с кого спи, стига да не го прави на улицата, нали така? За мен е важно да мога да комуникирам свободно с всеки. А какво прави на затворени врати вкъщи – не е моя работа. Познавам много хомосексуалисти и не ми пречат, нито ги мразя. Нямам против да сключват брак, да защитят имуществото си и да вдигат сватби по три дни.

Но нещата малко се изкривиха.

Сега свръхафиширането е на мода. Прайдове, движения за равни права и разноцветни перуки. От „искам да съм равен“ отидохме на „искам да съм специален“. А това поражда поредната вълна от хомофобски изказвания, защото никой не обича натрапването на чужди идеи. И сблъсъкът е налице. Различен, нормален… Все епитети, които разделят и нищо, което да обединява. А уж това е целта…

“В чужбина е по-хубаво!”

крайностите

 

Любимата ми тема. Всичко живо бяга зад граница с празни надежди за пълни джобове. То ред, то чудо, всичко е прекрасно и страхотно. Разказваме си истории за закони, култура, възпитание и говорим с възхищение за всичко “чуждо”.

А си мисля:

Наистина ли няма нищо, за което да похвалим и себе си? Мразим ли се наистина или мрънкането тече във вените ни нон-стоп?

Гледах видео, в което един британец сравнява България и Великобритания. Бях изумена. Освен инфраструктурните проблеми и бездомните животни той е забелязал всяко малко нещо, което тук е по-добро, по-красиво, по-истинско. Свръхтолерантността там е стигнала до крайност, в която държавата съди собственик на магазин за расизъм, защото целият му бизнес е с продукти с кралското знаме. В собствената му държава. Така вместо национална гордост, той се превръща в национален срам. А тук българският флаг се вее при всяка победа в спорта и на всеки празник.

Нашумелият казус за Норвегия и „Барневернет“ (агенция за закрила на детето) също показа още една крайност и то доста болезнена. Вътрешна структура с толкова голяма власт, че да трепериш и мериш всяко свое действие като родител. Никой не смята, че да биеш децата си е ок, но не се знае и кога контролът е прекален. Истината не е ли някъде по средата?

Май не е чак толкова лошо в България, нали?

Био манията

крайностите

 

Здравословния начин на живот е страхотно нещо. Но какво всъщност представлява?

Твърденията са стотици и за всяко едно има доказателства. Месото е вредно, млякото е вредно, цигарите са вредни, водата също. Купуваме си веган десерти и био краставици. Мразим ваксините и сухото детско мляко. Изперкали сме на тема “вредни неща”, а така най-много си вредим. Златната среда е утопия, която ненавиждаме, защото не познаваме. От страх, че нещо е лошо, правим всичко по-лошо. Или се тъпчем с киноа, или с ракия и сланина сутрин, обед и вечер.

Критикуваме родителите, че дават на децата си солети, шоколад, че дори и сирене. Или обратното – наричаме “префърцунени” хората, които дават плодове всеки ден. Веганите чупят барбекюта и лежат в тарелки, целите в кръв, за да убедят всички останали да не ядат животински продукти. (?!?)

Кога всичко стана толкова вредно?

Дали не е вредно и да дишаме? А, да, въздухът е мръсен също. Тогава не се ли подлагаме сами на постоянен стрес в стремежа си да бъдем здрави? Парадоксът е страхотен.


Или всичко е ужасно, или ние сами го правим такова. Май знаете отговора. Толерантността явно трябва да се изучава в училище, точно както математиката и езиците. Защото е изключително важна. Защото е необходимо да я има в нас, за да я получаваме от останалите. Децата ни се раждат без предразсъдъци, а ние умишлено им ги набиваме в съзнанието. Нека всеки яде каквото си иска, без да налага своите разбирания. Нека всеки си ляга с когото пожелае и да живее където пожелае. Нали толкова мечтаехме за свободен свят, а се оказа, че не знаем как да живеем в него. Или просто не искаме.

[Брой гласове:4    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: