Порасна, но намери ли щастието?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 5 мин

Порасна и вече си зрял. Премина през Ада и Рая, видя и вкуси от почти всичко на Земята. Преживя няколко любови – научи се как да се справяш с болката след раздялата. Дузина пъти смени работните си места – това не може да те бутне. В банката винаги аутфита ти е изграден от официалните обувки и костюма. Е, нямаш право да изразиш същността си чрез визията, но какво от това – нали работиш мечтаната работа. Без значение на колко си години, със сигурност вече си преминал през толкова много неща. Научил си се как да учиш ефективно, как да се движиш, да се наспиваш, да се храниш. Създал си ритуали и всичко е под контрол.

Но научи ли се как да изпитваш щастието?

Мениджърът, който ръководи цял екип, разпределя задачи, гледа сурово и следи сроковете за изпълнение, е този неописуем педант, който често лази по нервите на всички в офиса, постоянно следи и изисква. Има хубава позиция и често остава последен в офиса. Такава е работата му и това дори му харесва – той е толкова важна част от колектива. Но пък за околните изглежда безсърдечен. Сякаш е предварително настроен механичен часовник, който само тиктака по зададения график, не пропуска и секунда. Нищо не може да предизвика емоция в лицето му.

Онзи пък – начетеният млад господин, който е пристрастен към образа си на умник, използва всяка свободна секунда да чете статии, да слуша аудио книги, да посещава семинари, да е в крак с иновациите. Към имиджа му добре пасват редовните тренировки и здравословното хранене. Докато пътува за фитнеса в колата му звучи 6-та глава от аудиокнигата, а по време на тренировката вече я преполовява и мисли коя да е следващата. Няма време за губене – с един куршум е убил два заека – тренировка за мозъка и за тялото. Спретнат, парфюмиран и добре изглеждащ. Жалко, че няма при кой да се прибере.

Млада дългокрака дама, винаги с оформена прическа и грим, а какво да кажем за облеклото? – Безупречно! Тя се буди в 6:00 ч., прави си кафе, претегля закуската си – 30 грама овесени ядки с йогурт. Приготвя храната си за обяд в кутии, а малките закуски, с които си залъгва глада, пуска в пликчета. Хайде всичко в чантата. Прибира и екипа за тренировка. Докато се приготвя получава вдъхновение за 4-5 перфектни Instagram композиции. Е как да не ги снима? Все пак е Monday Motivation! Някой от тях намират място и в story feed-a, но добавя и всякакви гифчета, стикерчета и надписи. Нали се чувства добре, защо да не сподели опита си с другите, така и те ще могат да станат яки? 468 лайка по-късно, 28 „Здравей, как си?“ от непознати и нито едно истинско „Липсваш ми…“

Колко от тези хора познавате?

Животът е, за да се живее.

Често развиваме физиката и знанията си, но едно нещо остава забито в ъгъла – емоционалната ни интелигентнтост. Умението да живеем и да се радваме на живота е с последна степен на приоритет, защото „то не ни развива“ и за него просто нямаме време. Или още по-лошо: някой вече си е направил лоша шега с чувствата ни и сме изградили толкова голяма стена около себе си, че никой не е в състояние да я събори. И така сами се обричаме на нещастие.

Рано или късно, винаги тези хора споделят с мен нещо много просто:

Те не са щастливи.

Те са прекрасни специалисти в професиите си, имат невероятни тела или са удивителни водачи в екипите си. Респектират с брилянтното разпределение на времето, истински машини са и вдъхновяват с уменията си за мултитаскинг.

Но винаги се появява онзи микро момент:

Тези привидно прекрасни качества не разкриват тайната какво е щастието. Защото липсва нещото, което ни кара да се усещаме живи: умението да изпитваме чувства.

щастието

Тези хора нямат умението да спрат, да се огледат, да прегърнат човека до тях или да го потърсят, ако нямат такъв до себе си. Няма с кого да споделят успеха и неуспеха си. Няма на кого да приготвят вечеря. Те влизат в киното, но няма с кой да поговорят за сюжета след надписите. Няма с кого да споделят какво са научили от последната прочетена книга или кого да вдъхновят да я прочете. Нямат на кой да разкажат как си представят интериора на терасата си – ей така, за идеята. Няма с кого да се посмеят на шегите от забавната събота вечер. Те няма до кого да легнат, да затворят очи, да се отпуснат на фона на любимата музика и просто да докоснат ръката на човека, когото обичат. Защото такъв няма.

Често се вманиачаваме в личностното си развитие, създаването на график със задачи, подреждането на хиляди неща за вършене и губим онази сладост от живота:

Просто понякога да не правим нищо.

А това води до следната ситуация – хората стават като ходещи субекти с точки от 1 до 100. Всеки те гледа и започва да ти поставя оценки – колко четеш, колко тренираш, какво работиш, колко езика владееш, каква музика слушаш, какви заведения посещаваш, дали катериш планините, дали играеш бордни игри. Резултатът води до твоята процентната оценка от 0 до 100 за това как те възприема този човек. В нея няма никаква дълбочина, отражение на емоциите ти или усещанията ти към света.

Докато един човек е оценка, връзките никога няма да са силни и разделите никога няма да спрат.

На това ли ще научим децата си?

Без жертви, без компромиси. Всичко да се случва лесно, а при най-малката спънка да са сподобни да кажат: Аз бях до тук, ако това е моя човек, ще се получи. Спомените да нямат стойност. Защото такива няма. Да се впускат в безкрайни чатове, пълни с думи, които нищо не значат.

С колко от хората, които живеят така, би помълчал?

щастието

Нямаме търпение, за да изградим любовта. Вярваме, че ще сме превъзходни родители, защото всяка седмица преминаваме през 2-3 аудио книги и десетки статии – вече знаем толкова много за живота. Но не и как да го живеем. Лесно се запознаваме и още по-лесно казваме: „Еее… Не го усещам, май не е моето нещо.“

Страх ни е да понесем отговорност към любовта и признанието. Защо просто да не задоволим физическите си потребнсти и след това да си тръгнем? Не сме длъжни да прекараме остатъка от живота си с този човек. Чудесно.

Постоянно искаме причини за всичко. Търсим логика, доказателства, все някой е длъжен да докаже колко ни обича и да заслужи вниманието ни. Никога не се впускаме да рискуваме себе си, да изразим чувствата си, никога не си признаваме какво мислим.

Защо да ставаме уязвими…?

щастието

И най-трудното нещо на света се оказва щастието. 

Да обичаме, да бъдем благодарни, да усетим аромата на борови дръвчета в планината, да погледаме звездите, да се зарадваме на изгрева. Да целунем онзи човек. Да премахнем страха, че ще бъдем наранени отново. И просто да бъдем. Какво толкова лошо може да се случи…?

„Това, от което човечеството наистина се нуждае, е радикална промяна в отношението към живота.“-Виктор Франкъл

щастието

Аз виждам щастието в детските очи, усещам го в топлата прегръдка на приятел, който не съм виждала отдавна, изпитвам го, когато реша проблем на работа, там е, когато посрещам изгрева и из кухнята се носи аромат на кафе. Щастието – това си ти, който ме гледаш дълбоко в очите и внимателно ме изслушваш. Щастието е здравото семейство и топлата камина. Снежния човек и пясъчния замък. Щастие…

Вярвам, че съществува. Вярвам, че има споделена, истинска, дълбока и разбрана любов.

Ти намери ли своето щастие?

Pura Vida! 

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: