Сутрините на необикновено обикновената жена

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Звук от ада. Самият Дявол раздира тишината на благата седмична утрин и сякаш не е шест сутринта, а обяд преваля и е крайно време да спреш да лентяйстваш под завивките. Твоята сутрин започва.

1. Будилникът/новото ти Галакси (защото е по-яко от айфон)

Еднакво закъсняла си във всяка точка на света
Звъни ли, звъни. Ама звъни-звъни. Както си трябва, както се казва. Неуморно и настойчиво. Някак успяваш да отвориш поне едното око. В миговете преди да се изтъркулиш безславно от кревата си, проклинаш всички онези лъжовни реклами, в които наспани и лъчезарни моми скачат с песен на уста от спалнята си и започват да скачат на леглото, сякаш Захари Бахаров ще им звънне на вратата с куфарче от Националната лотария. Или без, голям праз, нали е Захари Бахаров. Сядаш на ръба на матрака и започваш да се чудиш дали си струва всичко. Ако ходиш на лекции си казваш, че в крайна сметка няма нищо лошо да си ходиш прост; ако ще се изстрелваш за работа се убеждаваш, че не един и двама хрантутници успяват да преживяват на хляб и сирене, които ги купуват техните с нещастните си пенсии. Въздъхваш и напускаш спалнята. Ти се целиш високо в този живот.

2. Първото кафе

Ако не пиеш кафе като цяло, изобщо нямам идея как функционираш. Но, хайде, да бъдем като германец във времена на бежанска криза – толерантни.
Та, мъкнеш изнемощелите си крака към кухнята. В чаша на масата се мъдри студено кафе от вчера. Вдигаш вежда и се чудиш дали можеш да прекараш него, защото, о, ужас, кой има нерви да прави кафе, когато само му се иска да припадне в някой ъгъл. Въздъхваш пак и се сещаш как в женските филми всяка вървежна фурия започва своята сутрин с димящо кафе на фона на диско музика. Правиш кафе/чай/фреш. Палиш цигара и денят бавно започва да печели някакъв смисъл.

3. Сутрешният тоалет

Какво по-хубаво от това, все още съненото ти и сковано тяло да бъде обляно в хладна струя вода, защото всеки къпещ се сутрин знае колко невъзможно трудно е да уцелиш температурата на душа без преди това да се потопиш я в Северния ледовит, я в на Етна лава-кексчето. Светкавичен душ. Студено ти е, трепериш като коза на дъжд. Душ гелът ти е свършил, гъбата е незнайно къде, от бързане се хлъзгаш на сапунената пяна и се пребиваш фамозно на плочките в банята си. Ето това представлява истинският нещастник.

4. Грим и прическа

Напускаш банята синя от студ и натъртен задник. Палиш цигара, за да се успокоиш и да си вдъхнеш малко положителни мисли. Поглеждаш се в огледалото, то се напуква и осъзнаваш, че трябва да прибегнеш до козметичния несесер. Но първо още няколко дръпки, още няколко глътки кафе. Все още е толкова рано. Имаш много време – и за грим, и за коса, че и за някоя по-така дрешка. „Я да видим какво ново из фейса“ си казваш ти. Я, клипче на котка. Я, клипче на бебе с котка. Я, клипче на бебе с бебе. Я,я,я!

сутрин

4.1 Грим и прическа

Прекарала си няколко минутки в тъп хилеж на безобразни простотии в интернет. Време е да се стягаш. Хвърляш незаинтересован поглед към часовника и разбираш, че „няколкото минутки“ са всъщност тридесет и пет. Паника. Стрес. Избутваш пепелника с осемте фаса вътре. Грабваш несесера – изчисляваш, че имаш осем минути да се гримираш, пет – да си приведеш косата в достоен вид и две – да се облечеш. Бръкваш в чантичката в търсене на фон дьо тен и омазваш пръстите си с черен молив, който си забравила да затвориш и който сякаш е оживял и е нашарил всичко налично в козметичния несесер.

Не една и две достойни дами знаят колко лесно се мие черен молив за очи. Мъжете, които също знаят, нека замълчат и тихичко продължат да четат. Тичаш към банята, протъркваш си ръцете. Тичаш обратно. Наплескваш фон дьо тена – надяваш се да е равномерен, защото на лампа и лицето изглежда гладко, и секциите не изглеждат прашни. Слагаш сенки с цвят на съсухрена кайсия – много, ама много са модерни. Сега – очна линия, Без паника. Извайваш очертание на едното око. Поглед в ляво, поглед в дясно. Ок, става.

Следва абсолютно безуспешен опит на другото око. Несъразмерна си – от ляво приличаш на панда, от дясно – на похотлива азиатка.

Погрешното, но и единствено решение в тези случаи е: върви се от пусто към пълно, ще рече: запълваш тънката линия, за да стане дебела като другата. И ето как, за няколко минути, Мерилин Менсън те гледа от огледалото. Черно е, прекалено черно. Нямаш абсолютно никакво време за миене и повторен опит. Въздъхваш и вече, стигнала до червилото, ти е все тая какво ще бъде то, затова не слагаш никакво и избираш да изглеждаш като преди малко умряла – очи с тъмни кръгове и бледи сухи устни.

сутрин

Майната му. Сега, косата. Поради удобство и домашен уют, най-често смотваш косата си на опашка или на някакво подобие на кок и така спиш. Махаш ластика. Мерилин Менсън и Тарзан се срещат. Въздъхваш , сресваш се някак и се връзваш пак. И днес няма да си с коса като от реклама на Лореал. Майната им на Ева Лонгория и Ирина Шейк. Те работят със стилисти, само си стоят и някой ги обгрижва,а ти се мъчиш като грешен дявол. И, не, не са виновни клипчетата във фейсбук. И с тридесет и пет минути нямаше да постигнеш нещо различно. След този безуспешен опит за успокояване се примиряваш и прибягваш към…

5. Дрехите

Снощи, преди да заспиш, си лежеше в благо неведение за това какво те чака утре сутрин и си представяше облеклото, с което ще си на следващия ден. В наивните ти представи ти разполагаш с достатъчно време, знаеш всяко нещо къде е, всичко е сгънато прилежно в гардероба ти. И, ето те, в действителността на настоящата сутрин – стоиш пред отворения дрешник и гледаш тъпо – това твоите дрехи ли са, не са ли, къде е онова сиво елече, къде е кремавата рокля, къде е клинът на цветя. Мамицата му. Трябваше да излезеш от вкъщи преди пет минути. Навличаш блузата, с която беше завчера, крайно недоволна си от финалния резултат, с яд напъхваш крака в неудобните си високи обувки и с натъртени задни части от каскадата в банята започваш да приготвяш чантата си.

6. Дамската чанта

Така, къде са ти ключовете? Снощи ходи по никое време до денонощния за цигари – значи или са някъде из коридора, или вече някой бездомник дебне да излезеш, за да се намърда у вас. Ок, всичко е под контрол, висят на вратата. Взимаш телефона, разбира се, няма батерия. Взимаш и зарядното. Взимаш портфейла си, отваряш го, виждаш пустотата в него и се надяваш днес никой от колегите ти да не изскочи с предложение да пиете по нещо след работа. Набутваш всичко в чантата ти, искаш да я затвориш, ципът се разваля и тя зейва като Стивън Тайлър на концерт. Проплакваш.

Време е да излезеш по задачи с усмивка и енергия – все пак си имала чудесна, релаксираща сутрин. Не бива да ти проличава, че вече си изтощена и искаш да си легнеш. Надъхваш се, прасваш доброто настроение на лицето си, заключваш, излизаш от входа и настъпваш кучешко изпражнение. Вън вали.

Източник: The next chapter

[Брой гласове:8    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: