Всеки път, щом чуя нечий коментар за това как хората са забили постоянно поглед в смартфона си, се питам защо настина стана така. Дали просто поколението ни е такова, дали новите технологии са толкова интересни или просто следващ етап от технологичната революция е причината за пристрастяването на хората към тази малка джаджа в джоба.
Неоспорим е фактът, че особено при децата, развитието на технологиите пречи на емоционалното и интелектуалното им развитие, а липсата на реална комуникация с околните поражда сериозни проблеми във връзките и общуването с хора. Все пак, ако успеем да си поставим граници и не прекаляваме, можем да извлечем доста ползи от смартфона си – да работим, да се информираме, да разпускаме с хубава музика или да видим в реално време любим човек в чужбина.
Някъде из интернет пространството видях стара снимка, на която всички чакащи влака пътници четяха вестник и не говореха по между си. Сега всички си гледат телефоните и е кажи-речи същата ситуация. Е, много неща са различни и винаги тази тема поражда спорове и дискусии, но ако се замислим реално, смартфонът не е само телефон или само малкият компютър, който разнасяме навсякъде. Ето още някои неща, които вече се побират в един джоб:
- Телефон – може би си спомняте колко беше неудобно да стоиш на едно място до телефона с шайба и в същото време досадно, че съседката говори вече половин час с дъщеря си, а ти не можеш да се обадиш на никого.
- Фотоапарат – в старите ленти има някаква ретро красота, но въпреки това лентата винаги свършваше, точно когато искаш да направиш само още една снимка..
- Видеокамера – преди запечатвахме само значимите събития в живота си на видео, но нима малките ежедневни моменти на щастие или смях са по-малко значими?
- Касетофон – постоянното превъртане напред или назад и вечното търсене на точно тази песен беше досадно, но нищо не може да замени навиването на лентата с молив и постоянното й оплитане.
- Писмо/телеграма – винаги си представям как дядо ми получава писмо от баба докато е на фронта, а тя трепери вкъщи дали той ще се прибере жив и здрав след войната. Вярно, че сега много бързо можеш да се свържеш с всеки, но писмата са неизменна част от романтиката на миналото.
- Часовник – все още страхотен аксесоар, който голяма част от хората носят, но за тези от нас, които все го забравят в шкафа – смартфонът е спасението.
- Будилник – едва ли ви липсва онзи ужасен дрънчащ звук всяка сутрин, който събуждаше всички в къщата.
- Вестник – сега новините са на една ръка разстояние, но кръстословицата накрая на вестника си остава най-големият му чар.
- Телевизор – все повече хора живеят без телевизор вкъщи, но друго си е да изгледаш хубав филм на дивана пред по-голям екран.
- Календар – все забравях да преместя квадратчето на следващия ден и като се сетя – то станало другата седмица…
- Игри – добрият стар Тетрис и подобни на него различни игри сега са на 2 клика разстояние.
- Пътна карта/компас – отнемаше ни доста време да разберем първо къде се намираме и чак тогава да разберем как да стигнем до желаната дестинация. Вятърът беше най-големият враг на разпъната карта върху капака на колата…
- Книга – лично аз все още предпочитам да разлиствам страници, но доста по-удобно и компактно е да четеш електронна книга. А и не е нужно да носиш цялата библиотека в куфара, когато ходиш на почивка и не можеш да си избереш само една книга.
- Радио – имаш нова любима песен? Почакай няколко часа и може би ще я чуеш по радиото.
- Тефтер с телефонни номера – търсиш, търсиш нечий номер, звъннеш и отсреща: „Имате грешка!“
- Калкулатор – като че ли математиката ни вървеше повече преди, когато щем, не щем – смятахме наум!
- Преводач – в днешно време в голяма част от света можеш да се разбереш с хората, ако знаеш английски. Но си е интересна гледка да видиш турист с разговорник да се опита да си поръча обяд на португалски…
В миналото имаше различна красота. Може би повечето от хората продължават да виждат по-доброто в това, което е било преди, но както се казва в една реклама: „Сега е по-хубаво!“. И наистина е. Всичко зависи от това, от коя страна гледаме на нещата. Защото живеем в едно прекрасно време с безброй възможности за комуникация, но нека не забравяме, че нищо не може да ни донесе толкова приятни моменти, както близкият контакт с хората, които обичаме. Да поиграем с децата си, да пием кафе с приятели или да се разходим с любим човек по плажа – все неща, които смартфонът не може да предложи (но пък може да ги запечата в снимка!). Все пак технологиите са тук независимо дали ни харесват или не, затова нека ги използваме разумно и с мярка, защото всяко прекалено нещо е вредно.
