Свръхинформация – вредителят на поколението

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Автор: Искра Дамянова

Живеем в общество, в което разполагаме с огромно количество информация, намиращо се буквално на една ръка разстояние. Нашите смартфони са се превърнали в продължение на ръцете ни и ни дават достъп до знанието на целия свят, и то за няколко секунди. Човек би си помислил, че този факт ще ни даде усещане за сигурност. Но не – свръхинформацията ни кара да се чувстваме психически и физически пренатоварени.

Опитайте се да ни спомните миналия път, в който телефонът ви не е бил първото нещо, с което се събуждате сутрин. Аз не мога. Всяка сутрин се будя с алармата си, а докато се събуждам, наваксам с пропуснатата информация през нощта. Но не спирам дотук, а продължавам да следя медийния поток и през деня. Маниакално и безспирно търся, проверявам и възприемам съдържание, докато не стане време за лягане. И отново на следващия ден.

свръхинформация

Овладяването на писмеността ли е причината?

Това поведение се нарича инфомания, което се определя като компулсивното желание за непрекъснато възприемане на новини и информация. Хората, които страдат от инфомания, изпитват ефектите на “предозиране” с информация. Всъщност това явление не е ново, появило се е още през 3 в. пр. Хр., когато хората са овладяли писмеността. Именно това откритие – писмеността, е позволило да запазваме информацията по-дълго от паметта (предавана от човек на човек и през поколения). Въпреки, че очевидно днес има повече информация, която човек трябва да приеме, функцията и възможността на мозъка ни не се е променила в сравнение с хората, които са живели преди 400 – 500 години. Някои учени дори твърдят, че през последните 10 години в световен мащаб е създадена 5 пъти повече информация, отколкото в цялата човешка история преди това.

Според изследване на учени от Калифорнийския университет, всеки ден от съзнателния ни живот ние възприемаме около 34 гигабайта данни. Това, казано по разбираем начин, е равносилно на 100 000 думи. Само за сравнение – „Война и мир“ съдържа около 500 000 думи. Тоест, на всеки пет дни през нас „минава“ целия обем от труда на Лев Толстой, който между другото, му отнема 6 години да напише.

свръхинформация

Синдром на умората от свръхинформация

В статията „Свръхинформация: Причини, Симптоми и решения“ Джоузеф Ръф обяснява, че свръхинформация се достига, когато умението ни да възприемаме информация е минало лимита си и бъдещи опити да обработим информацията или да вземем правилно решение са без успех. Ръф твърди, че излагането на твърде много информация пречи на способността ни да учим и да взимаме креативни решения. Той казва:

След като капацитетът е надминат, допълнителната информация се превръща в шум и това резултира в намаляване на възприемането на информация и способността за вземане на решения.

– Джоузеф Ръф

Този синдром дори си има име – Синдром на умората от информация. Симптомите му могат да включват:

  1. Лоша концентрация заради натоварването на краткосрочната памет
  2. Правене на няколко задачи едновременно – multitasking, което винаги дава
    негативен резултат върху качеството на крайния продукт.
  3. Постоянно маниакално бързане – чувството, че трябва постоянно да бързаш,
    за да можеш да се справиш с крайните срокове
  4. Враждебност към околните, която е резултат от хроничното състояние на
    раздразнителност, което стига дори до гняв
  5. Привикване, което води мозъка да „заспи“ в състояние, подобно на транс
  6. Силно желание, дори нужда за постоянно преглеждане на средства за
    комуникация – имейл, гласова поща, чат платформи
  7. Стрес, който води до понижени имунни реакции, ендокринен дисбаланс,
    депресия и все по-актуалния термин „burn out“
Припознахте ли се?

Светлината в края на тунела

Има и добра новина – всеки може да ограничи вредата от свръхинформацията по собствена преценка. Дейвид Алън в труда си „Организираният ум: да мислиш разумно в ерата на свръхинформация“ споделя няколко съвета, които могат да помогнат да мислим разумно, да не отлагаме задачи и да сме по-продуктивни за по-кратък период от време.

„Изпразни“ ума си

Премахни ненужните мисли от главата си. Ползотворен начин да се направи това е като се запишат всички странични мисли, които възпрепятстват процеса на работа. Физическият процес на записване на тези мисли, ги извежда от главата и изчиства съзнанието. Това дава възможност да се фокусираме върху други дейности. След като сме записали задачите на хартия, трябва да приоритизираме елементите в списъка, като си разпределим в четири категории:

  • неща, които трябва да правим днес,
  • неща, които да делегираме,
  • неща, които да направим тази седмица,
  • неща, които да не се вършат изобщо.

Този метод е много полезен и напомня за английската мъдрост „Човек не може да види гората, заради дърветата“. Когато гледаш проблема от близо, трудно можеш да намериш решение. Но щом се дистанцираш от него, виждаш ситуацията от различна перспектива.

Следвай двуминутното правило

Ако трябва да се справиш с много на брой относително кратки задачи, си отдели всеки ден определено време – един час или 45 минути, за да ги свършиш. Дори и задачите да са дребни и да отнемат отделно не повече от две минути – като телефонни разговори, имейли, подреждане, сметки и др.

Комбинирай задачи, когато можеш да спестиш време

Ако имаш няколко натрупани сметки, плати всички наведнъж. Но ако си започнал да почистваш жилището си, не се занимавай да подреждаш гардероба си, това е отделна задача, която ще те разконцентрира. Завършването на задачите една по една е добър начин за разпределяне на време и внимание. Този начин позволява за по-кратко време да бъдат свършени повече задачи.

Не прави няколко неща едновременно

Извършването на няколко задачи едновременно отнема много усилия и в крайна сметка се оказва, че се оказваме с времеви дефицит, вместо със спестено време. Да гледаш телевизия и да се храниш, докато пишеш статия е неефективен начин за изпълнение на трите задачи. Установено е, че всъщност не е възможно да се извърши повече от едно действие в един определен момент. Затова, когато „мултитаскваме“ всъщност караме съзнанието ни изключително бързо да превключва от една задача на друга. От научна гледна точка „превключването“ между задачи използва химическият елемент оксидирана глюкоза – горивото, което ни е нужно, за да се концертираме върху задача. Преминаването между задачите всъщност ще ни накара да се почувстваме изтощени, дезориентирани и тревожни. Интересен факт е, че допитвания установяват, че младите днес, поколението след това на Милениълите, има навика да прави няколко задачи едновременно много по-често, отколкото поколения преди това. Това най-вероятно е ефект от средата, в която е отраснало, а именно все по-увеличаващия се информационен поток.

Ограничи начините за разсейване

Дори и само възможността за „мултитаскинг“ е пагубна за производителността ни. Глен Уилсън от Gresham College в Лондон е установил, че единствено наличието на непрочетено съобщение в електронната ни поща, докато се опитваме да свършим задача може директно да намали IQ-то ни с 10 точки. Да, толкова силно значение има концентрацията.

„Изяж жабата“ още на сутринта

Започваме всеки ден с определено количество енергия. Енергията, която използваме за тривиални въпроси, като „Какви дрехи да облека“, е същата, която използваме за важни, като „Да ипотекирам ли апартамента?“ По тази причина експерти съветват винаги важните решения да се взимат сутрин, преди „запасът“ ни да се е изчерпал.

 

Почивай

Хора, които си почиват по 15 минути на всеки няколко часа, са много по-продуктивни в далечен план. Времето за почивка дава пространство на съзнанието да се „изчисти“. За това помагат разходки, физическа дейност, кратка дрямка, слушане на музика и други. Освен това е важно да се отделя само толкова време на определени дейности, колкото смяташ, че си струва.

Така че имаме правото на избор. Да бъдем интелигентен потребител на информация или безразборни консуматори на времето и енергията си.

[Брой гласове:5    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: