Безброй мечти и живота, който нямах

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Ето ме и мен – сбръчкана, примерна и неопетнена – гоня осемдесетте си години. Люлея се на стола на терасата и оглеждам пешеходците. И се смеят, и шептят, и се надяват, че животът им няма да привърши. Защото го обичат.

мечти

А аз обичам своя такъв, какъвто можеше да бъде.

И си го представям тук, от балкона на всичките си изгреви. Колко лек и непринуден е. С всичките му мечти. Виждам как отивам на пътуване. Там, където все поисквах да отида. Виждам всичките усмихнати очи, които потъмняха от вечните ми „Нямам време.“ и „Не сега.“. Чувам музиката, която така и не чух на живо. Разхождам се из всичките музеи, по чиито коридори не се разходих. И прегръщам всички, които подминавах, за да се притисна в грешните.

Много е красив животът ми от залеза на моята тераса.

Толкова съм млада и щастлива в спомените си от всичко, което не беше. Гоня пеперуди и скачам в локви. Газя в морето нощем. Пея с цяло гърло в летните дъждовни нощи. На автостоп пътувам и се озовавам в континенти. Прецапвам през калта напряко и рисувам с пръсти по прашните коли. Танцувам румба, без стъпките да зная и опитвам от най-лютата храна. И се целувам до синини по устните. И се смея, смея, смея на всеки, който в старините си мечтае за живота, който така и не изживя.

мечти

А същинският живот си мина в мислене за всичко.

Кой какво ще каже. „Коя си ти, бе, и за каква се мислиш?!“ – крещи ти всеки в лицето, налагайки ти примка на врата за всичките очаквания, които те съпътстват.

Готви. Учи. Печели пари и не псувай. Не напускай родния си град. Ходи на църква в неделя и купувай пресни зеленчуци. Не замръквай извън дома си. Раждай. Учи детето на обноски. Не повишавай тон и се поставяй втори. Не мечтай прекалено дръзко и дръж главата си снишена. Никога не се развеждай. Не изразявай несъгласие. Не се учи да се обичаш – няма смисъл, ти винаги си „после“.

Но едно ти позволяват всички – люлей се сред мечти по озарени тераси.

Изживей си всичко, но на сън – така от теб ще са най-доволни. А сълзите, дето ги търкаляш и ги отразява залеза – нищо, избърши ги – сигурно в следващия живот ще са от щастие.

[Брой гласове:22    Average: 4.5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: