Спомени от една лятна къща

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Спомените от лятната ни къща ще с мен цял живот


Събрали сме се в дома на баба и дядо. Дядо го няма вече седем години. Баба – от няма и една. Февруари е. Необичайно топло. Печката не е запалена и вътре е студено. Но не само, защото няма топлина. Баба и дядо ги няма.

Студено е.

Трите малки стаички са си все същите. В най-голямата има два прозореца. Светло е. Тук е трапезарията. От едно време е все същата. Две легла разположени под ъгъл, пред тях малка и ниска масичка. Отстрани е кухнята. На полицата стоят същите чинии, в които баба ми сервираше домашни питки. И захарницата е същата, има даже захар в нея – станала е на бучки. Има и малка сребърна лъжичка вътре. На стената виси стар календар. От миналата година.

В една от двете по-малки стаи има голяма библиотека, а пред нея стар диван.

Всеки път като дойда отивам в стаята с библиотеката – докосвам книгите, взимам от рафтовете някои, отварям ги, мириша ги. В тази стая трябваше задължително да си почивам следобед. Аз уж си почивах, но четях. Заспивах с книга върху очите си. Тук разгръщах старите фотографски учебници на дядо ми – донесени от него от пътуванията му в чужбина. Тук се взирах и в един албум на Третяковската галерия в Москва. Беше ми любим. Още е. Тук са останали и старите ми цветни моливи.

Спомени библиотека

Спомням си, когато баба ми ги подари.

Колко любими ми бяха – от малка обичам да рисувам. Тук е и кутията със старите снимки. Колко пъти съм ги разглеждала и съм си съчинявала истории за хората, гледащи ме от тях. В тази стая подреждах всички кукли, отварях стария бележник на дядо и старателно записвах имена, оценки и отсъствия. Тук беше „училището“. От прозореца на тази стая се вижда работилницата на дядо. Изскачат спомени за безкрайните часове, които прекарвах до прозореца и слушах  шума от машината му. Унасяше ме.

В стаята до тази е спалнята. Има едно голямо легло и стар гардероб събрал обикновени, но мили вещи. Тук спях когато идвах на гости. Спомням си, че много обичах да се сгуша в топлата завивка. А баба разказваше най – хубавите приказки за заспиване.

На двора в къщата на баба и дядо има стара чешма.

Спомените ме прегръщат. Сутрин, още сънена, тичах на двора при чешмата и си наплисквах лицето със студена вода. Дядо така ме беше научил. Баба пък правеше най-вкусните домашни питки на света. Най ги обичах с лютеницата, която тя правеше, с плодовете от нейната градина, с чая, който тя ми сервираше. Най-любими ми бяха прасковите в буркани, които моята баба правеше всяко лято. Първо изяждах всички праскови, после изпивах сока.

Спомени за баба

Баба ми плетеше и бродираше. На плетене ме научи. Бродирането така и не успях да овладея. Принадлежностите за плетене и бродиране стояха в чекмеджето под единия от двата големи прозореца. В него имаше всякакви неща. Най-обичах да го отворя и да разглеждам – стари кехлибарени мъниста от отдавна скъсани гердани, игли, конци, изписани с рецепти тефтери, химикали, които вече не пишат, фиби, малки кукли без дрехи, стотинки, счупени очила. Имаше от всичко.

В долната част на къщата има едно голямо помещение с камина – това беше лятната кухня. Лятото прекарвах долу около баба, която готвеше, печеше хляб, правеше захарни петлета. От нейните по-сладки не съм опитвала. Така и не успях да запиша каква беше тайната на захарните петлета от детството ми. Най-любимо ми беше да тичам от единия край но двора до другия – от работилница на дядо ми до лятната кухня.

По цял ден. Не ми омръзваше. И днес.

Отварям работилницата на дядо. Тихо е. На машината му има оставени от него неща – отпреди 7 години. По стената висят неговите картини. Прашно е.  Имам чувството, че ей сега ще чуя познатия унасящ шум. И сякаш виждам дядо – приведен, нещо майсторѝ, със зацапана престилката и с почернели пръсти на ръцете. И с цигара димяща в единия ъгъл на устата му. Така го помня.

Излизам, заключвам, не се обръщам

Минавам покрай черешата и влизам в лятната кухня. От едната страна има дълга маса с нежно бяла дантелена покривка. Отстрани е камината. Има пепел в нея, сякаш вчера е горяла и някой е забравил да я почисти. Ето я баба ми, стои до печката, приготвя най-вкусната супа. Почти виждам дима, който се носи от нея. След малко ще дойде и дядо, ще седнем тримата на голямата маса. Ще си говорим. Ние с дядо ще благодарим на баба за хубавата супа. После ще ядем от прасковите, които растат на двора. И аз пак ще си играя. Така до вечерта. Любими летни дни. Безгрижни. Безкрайни. Вкусни. Пълни с обич.

Спомени с чай

Събрали сме се в дома на дядо и баба. Тихо е. И студено. Всичко изглежда както преди. И захарницата, и старият чайник. И любимата ми чаша, старата прежда, малкото столче до печката. Старият пепелник на дядо. Всичко е същото. И все пак – баба и дядо ги няма. А ние сме в тяхната къща. В моите лета. Аз съм голяма, а моите лета – мънички. Махат ми отдалече.

[Total: 5   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Галя Лазарова

Галя Лазарова

Развива се професионално в сферата на дигиталния маркетинг и графичния дизайн. Свободното си време прекарва в снимане, рисуване/ илюстриране и писане. Щастлива майка на едно прекрасно момче, с което обожават да пътуват и да откриват нови неща. Носи в себе си морето, обича разходки из любимия Пловдив, вдъхновява се от всичко позитивно и добро. Безкрайната ѝ любов към изкуството и книгите я насочва към PURA VIDA.
Галя Лазарова

Галя Лазарова

Развива се професионално в сферата на дигиталния маркетинг и графичния дизайн. Свободното си време прекарва в снимане, рисуване/ илюстриране и писане. Щастлива майка на едно прекрасно момче, с което обожават да пътуват и да откриват нови неща. Носи в себе си морето, обича разходки из любимия Пловдив, вдъхновява се от всичко позитивно и добро. Безкрайната ѝ любов към изкуството и книгите я насочва към PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: