Анорексия, булимия и емоционално хранене – засягат над 100 000 души в България по данни на НСИ и СЗО, като почти 20% от тях губят битката. Не ви ли плашат тези числа? Все повече хора стават емоционално зависими от храната – възнаграждават се с нея, преяждат или пък виждат в огледалото дебела проекция на себе си и спират да се хранят. Често специалистите насочват пациентите си към психиатър, който им предписва антидепресанти и всички очакват да стане чудо.
А дали решението е това?
Всъщност проблемът с анорексията е заклещен на емоционално ниво и може да се реши единствено чрез репрограмиране на мисленето. Днес ще ви споделя историята на едно момиче, което намери решение на загадките и успя да продължи живота си.
Срещнах Дари в университета. До завършването ни вече беше много слаба, нямаше сили и едва посещаваше лекциите. Видях я след близо година – свежа, с нормално телосложение, красива и с огромна усмивка. Тя се съгласи да разкаже през какво е минала в битката си с анорексията и се надявам, че опитът ѝ ще е полезен и за други хора.
– Как се разболя от анорексия?
– Никога не съм вярвала, че мога да се разболея от анорексия или булимия и не съм пазила диети. Докато учих бях качила 3-4 кг, защото се храних с бързи храни. После започнах да ходя на работа пеша и успях да сваля 5-6 кг без да разбера. Всички ми казваха, че изглеждам прекрасно. Така се мотивирах и започнах да тренирам. После дойде и прекомерното четене за здравословното хранене. Това беше първото нещо, което започна да ми влияе. Тъй като спортувах имах нужда и от повече храна. В един момент се налагаше да работя до късно, а времето за спорт не стигаше. Порциите си останаха същите. Не исках да напълнявам и започнах високо-мазнинно-ниско-въглехидратно хранене. След време си направих изследвания и имах висок холестерол. Изплаших се, защото знаех, че тялото ми реагира на стреса и новото хранене, което прилагам. Така драстично спрях мазнините и от там започна всичко.
Започнах да слабея, чувствах силен глад и постоянно мислих за храна.
После в живота ми се случиха доста неприятни неща, стресът нарасна и се чувствах самотна. Компания всяка вечер ми правиха само пиците и бургерите. Започнах да се тъпча и да изпитвам вина. Разбрах, че:
Загубиш ли контрол в личния си живот, губиш контрол в храненето.
Дълго си повтарях „Ще се оправя, ще се оправя, ще се оправя…”, но проблемът назряваше. Вината се увеличаваше, а храната ставаше все по-голям враг.
Започнах да ограничавам храни. Първо спрях всички мазнини, после всичко по-калорично и така месеци наред. Манията растеше, менюто се редуцираше. Пропуших, бях стресирана, всичко ме изнервяше. Влизайки в магазина не знаех какво да си купя. Закусвах кисело мляко с грахов протеин, обядвах ябълки, а вечер евентуално хапвах боб или нахут със салата или само зелена салата.
Мислих си, че правя най-доброто за себе си.
Постоянно четях, а информацията парализираше цялото ми мислене, докато не промени начина ми на живот. Спрях да посещавам ресторанти, почти не излизах. Станах разсеяна, чувствах умора и пиех по 6 кафета на ден, за да издържа. Бях обсебена. Не бях работоспособна и си пуснах неплатен отпуск. За съжаление, това доведе до по-голяма депресия. Майка ми дойде при мен, за да ми помогне, но бързо разбра, че не може да ме накара да се храня насила.
Един ден анорексията се разкри с пълна сила:
Майка ми беше приготвила две супи – едната с мазнина за нея, другата – без, за мен. По грешка си сипах от нейната. Усетих зехтина и ме изби студена пот, цялото ми тяло започна да се тресе, изпаднах в необяснимо състояние. Приличаше на нещо като гърч.
Разплаках се… Аз просто си отивах…
– Какво реши да направиш, след като разбра, че страдаш от анорексия?
– Потърсих лекарска помощ. Психиатърът ми назначи антидепресанти, но не даваха резултат и с времето само увеличаваха дозата. Прибрах се в Бургас, за да съм при семейството си. Някак трябваше да се измъкна. Една нощ сънувах как вървя по улицата (в ежедневието тогава носих само детски дрехи, защото дамските колекции не ми ставаха). Бях с дънки и имах дупе – хубаво оформено, носих много красиви токчета и пристъпвах уверено. Толкова беше реално. Като някакъв глас. Събудих се с прилив на енергия, сякаш съм със здраво тяло. Знаех, че вече моментът е настъпил и ще намеря решение.
– Кое преобърна играта?
– Започнах да ходя на рехабилитация, където срещнах Д-р Колева. Тя се зае много сериозно с мен. Назначи ми леки тренировки, за да съвзема мускулатурата си и с времето успя да ме убеди да ям повече. По малко, но всеки ден. Това ме зареди с енергия и надежда! Започнах да качвам килограми, но беше много трудно, защото мозъкът ми ме саботираше. След време започнах да се чувствам малко по-добре. Започнах да ходя на фитнес. Достигнах 40кг и изпаднах в паника. Трябваше ми изключителна воля да не повръщам, да съм по-силна и да преборя старите си страхове.
Започнах да се възстановявам. Върнах се в София и продължих да тренирам. Отново попаднах на добър треньор, който следеше прогреса ми. Успях да се върна на работа след над 6-месечен отпуск. На едно парти реших, че ще ям сладолед. Не бях яла захар от 1 година и това беше най-сладкия сладолед в живота ми. Всъщност, изядох цели 4, защото не можех да повярвам колко е вкусно. Тичах по улицата, радвах се, бях като дете.
– Спортът ли те освободи от анорексията?
– Да, спортът изигра основна роля, но най-вече хората, които срещнах. Чрез тях разбрах, че храната не е нищо друго освен енергиен източник. Трябва да се яде бавно, съзнателно и с уважение към всяка хапка.
Разбрах, че всичко е мозък и чувства.
Моите близки, приятели и колеги много ме подкрепяха. Благодарение на тях и на големия ми инат, аз успях. Ако не бях срещнала онази жена и не бях започнала с онези гирички от един килограм, надали щях да се справя. Посещавам и психолог, който също ми помага. Да се излекуваш отнема много повече време и труд, отколкото да се разболееш, но е възможно.
Не оставяйте храната да контролира живота ви!
А ако и твоето съзнание е заклещено в някое от по-горните състояния и не знаеш от къде да започнеш, пробвай някои от тези техники. А защо не и всички:
- Признай си, че имаш проблем. Това е половината решение.
- Поговори с приятели, близки, психолог. Не е срамно, че преживяваш нещо такова. Много хора вече имат сходен проблем.
- Кино, развлечения, разходки, медитация, йога, срещи с приятели и литература, могат да помогнат. Направи живота си забавен, така че да искаш да го живееш и да ти е ценен отново.
- Намери начин да освободиш мозъка си, контролът над храната може да дойде само отвътре. Има много приятни и ефективни техники за репрограмиране на ума и начина на мислене – системата „Мога да те накарам да отслабнеш” на Пол Маккена е добра алтернатива.
- Започни рехабилитация или спорт. Избери нещо, което е подходящо за теб и ти е забавно. Най-важно е да се забавляваш, докато го правиш, без усилие.
- Опитай се да сдъвкваш храната си 30-50 пъти. Не се разсейвай, докато се храниш и усещай всяка хапка с наслада. Може да оставяш вилицата в чинията всеки път, докато дъвчиш.
- Не се страхувай да се храниш нормално!
