Ваня Шекерова – За да съм родена в България има причина

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 4 мин

Ваня Шекерова – актриса, певица, режисьор… голямо сърце и какво ли още не.

Казва за себе си, че живота ѝ е една голяма игра. Проследете сюжета му:

Как започва твоята история?

Завърших гимназия и не знаех какво да правя. Баща ми предложи да кандидатствам в полицейската академия в Симеоново. Гледах конспекта и си казах: „Това е много работа, пък и сърцето нещо друго иска…“. Отказах се и 10 месеца работих в магазин за дрехи. След това реших да кандидатствам педагогика в ПУ. При попълването на документите спонтанно реших да „задраскам“ и актьорско майсторство за драматичен театър. Осъзнах, че никога не съм се занимавала с подобно нещо. Обърнах се към вокалната ми учителка Теодора Чернева, която винаги ме е подканяла да се занимавам с това. Тя ме насочи към Евелина Николова, за да ме подготви. 15 дни преди изпита отидох на първия си урок. Коментарът на учителката ми беше: „Абе, моето момиче, те хората от година се подготвят!“, а аз просто казах, че съм решила да опитам. Научих всичко наизуст. Тя беше човекът, който ме мотивира да кандидатствам и в НАТФИЗ. Отидох на изпита, но Стефан Данаилов ме скъса. Казах си: „Добре… втори опит – ПУ“. И ме приеха на първо място сред жените.

А след това? Какви врати ти се отвориха?

Моят преподавател Лео Капон правеше представление в Хасково и аз го попитах дали има роля за мен. Той ми каза „Ами да… ела!“ (смее се). Първата ми постановка беше „Спящата красавица“. Тогава ме гледа директора на хасковския театър и ми предложи щат. И до ден-днешен съм там. Срещнах големи имена, които са ме научили на театър – Мариус Куркински, Елин Рахнев, Лео Капон, Юри Дачев и една от любимите ми актриси Николета Малчева. За мен тя е една от най-големите актриси в нашето съвремие. Тя рисува, докато играе. Всички те са хора, които обичат заниманията си и ме вдъхновяват.

А какво кара теб да продължаваш напред?

Любовта към това, което правя и интересът към заниманията ми. Аз завърших и режисура за театър и шоу програми. Създадох една театрална школа в Харманли, 3 години бях там, сега 3 години вече съм в Ивайловград и се занимавам с детски театрални трупи. Благодарение на тези школи, започнах да практикувам и режисурата – това ми е много интересно. Стимулира ме самият процес, репетицията, създаването. Отделно играя роли в театъра. Там излизам от себе си, за да пресъздам някое друго същество. Винаги съм си мечтала и да пея. Сега подготвям ново парче с клип. Пеенето ми е най-добрият метод за релаксация. Дали го правя добре или не… не ме интересува. Просто ми е супер кеф.

Казваш, че музиката е твоята „терапия”, но песента „Неонов Куплет“ е доста драматична.

„Неонов куплет“ е толкова драматична, защото аз бях точно в такъв период. Вярвам, че артистът трябва да твори според състоянието, в което се намира, за да може да бъде истински. Тогава си казах: „Ще направя тази песен, за да мога да изхвърля нещото от себе си.“ И така и стана. Изпях си болката и ми мина.

Каза, че се занимаваш с детски театрални трупи. На какво се опитваш да научиш децата?

Аз ги уча на едно-единствено нещо – да вярват и да следват мечтите си, колкото и тривиално да звучи. И по пътя, никога да не се интересуват от финансовото измерение. Много е хубаво, когато станеш сутрин и не отиваш на работа, а при нещата, които обичаш. Ако повече хора следват мечтите си, света ще бъде по-добро място за живеене, защото няма да я има неудовлетвореността.

А за какво мечтаеш ти?

Имам много мечти. Едната е да съм жива и здрава, за да мога да работя до сетния си дъх. Другата ми мечта е по-скоро утопия. Тя е хората да се поздравяват, да се чувстват близки. (Тук тя поздрави две жени. И двете ни изгледаха странно.) Ето, виждаш ли? Неприсъщо ни е да се поздравяваме, а аз точно това искам.

Коя е причината да останеш в България?

Вярвам в едно нещо. За да съм родена в България има причина. Когато вярваш и усещаш, че това е твоето място, не трябва да обмисляш заминаване, защото има някакви неуредици. След като съм дошла тук, има какво да дам тук.

„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция“, питам „Що?“. Отговарят „Щото там е хубаво“. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво!“
Джоко Росич

Стартирах и проекта „Българските песни от 60-те“. С тях искам да покажа на хората, че България е „раждала“ и световни звезди. Да покажа думите, с които са се изразявали тогава. Искам да знаят, че съществува и друго звучене. Да имат по-широк поглед, за да могат да правят сравнение.

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

Мой приятел ме научи да внимавам с какви хора се обграждам в този живот. Не трябва да си „апетитната хапка“, не трябва да бъдеш човекът, чиято енергия използват. При мен понякога се случва и губя „ищах“ да правя, каквото и да било.

Ваня-Шекерова

 

За финал, ако ми позволиш, ще дам съвет на читателите:
Най-хубавото, което осъзнах във времето е, че ако нещо не се е случило, просто не е било вашето и ще го разберете в последствие. Именно това е най-голямата ви награда. Трябва да продължавате нататък. Ето, например, ако аз бях станала полицайка…

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: