Примирението – най-прекият път към нещастието

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Знаеш ли какво е примирението?

Да се откажеш. Да загърбиш целите, принципите и мечтите си заради обстоятелства, които ти пречат. Колко пъти го направи през последната година? 5 пъти? 20 пъти? Всеки ден?

Познаваш ли такива хора?

Те са навсякъде около теб, с подобни истории:

Там някъде има една жена, която повече от 20 години живее с човек, когото не обича. Той нея също. Не я дарява с любов, а с унижение и болка. Жената си гледа децата, къщата, работата. Гледа и него. На въпроса “защо не си тръгнеш?” тя се оправдава с обстоятелствата и възрастта си. Тя се е примирила.

Там някъде има семейство, което все още гледа и издържа 30 годишния си син. Жената глади дрехите му, готви му и чисти след него. Мъжът му дава джобни, купува му кола и плаща сметките му. На въпроса “защо не го оставите да поема отговорност сам?” те се оправдават с това, че го обичат и че той си е такъв. Тези родители са се примирили.

Там някъде има едно младо семейство, което се разпада. Не си комуникират, постоянно изискват един от друг, но са забравили да обичат. Не се забавляват, не излизат, не си доставят удоволствие. Умората от децата и работата ги е притиснала в ъгъла и връзката между тях е последен приоритет. На въпроса “защо не се погрижите за любовта по между ви?” те твърдят, че всичко им е наред и се оправдават с деца, сметки и изтощение. Те са се примирили.

Там някъде има млада жена, която не е щастлива. Тя мрази работата си, мрази липсата на достатъчно средства, мрази факта, че е самотна и че мечтите ѝ не се осъществяват. С неохота се приготвя за работа и още сутринта вече иска да е дошъл края на работния ден. Обвинява живота за всичките си несполуки и с очакване мечтае за мъж, който да запълни празнината. На въпроса “защо не преследваш мечтите си?” тя отговаря, че просто няма късмет. Тя се е примирила.

Познаваш ли тези хора?

Те са твои приятели, роднини, колеги. А може би това си самия ти. Гледаш ли чуждото щастие с надежда и твоето бъдеще да е такова? Завиждаш ли тайно на чуждите успехи, обвинявайки съдбата, късмета или някой друг за това, че не си ти на тяхно място? Оправдаваш ли се всеки ден с политиците, парите, другите хора? Говориш ли за мечтите си като блян, който съществува само в сънищата, а в реалността се случва само на другите?

Позна ли се?

Примирението е най-опустошаващото нещо, което можеш да си причиниш. То се появява почти незабелязано в уж незначителни ситуации, промъква се скришом под завивката ти и те обезкуражава. Виждаш, че е там, но избягваш да мислиш за него, не искаш да си признаеш, че си го допуснал да живее в мислите ти и да завладее цялото ти същество.

примирението

Но времето минава неусетно, а то стои там и расте с огромни темпове. Бавно, но сигурно се превръща в страх, ярост, чувство за вина, чувство за малоценност, завист, злоба. Шмугва се във всичките ти клетки и те променя из основи. Кара те да обиждаш, да критикуваш, да обвиняваш. Не ти позволява да преследваш щастието и мечтите си, защото не иска да видиш, че без него животът е различен. Щастлив. Прекрасен. Като този, за който мечтаеше преди. Помниш ли?

Сигурна съм, че помниш.

Помниш много добре копнежите и плановете за бъдещето, които пренебрегна, защото “животът те принуди”.

Помниш отлично как детето ти расте, как се смее и играе и кога ти сгреши, че не го научи на самостоятелност.

Помниш с детайли първата среща. И втората. Помниш трепета от любовта, неописуемото щастие, когато разбра, че ще имаш дете. Не си забравил за прекрасното начало на едно семейство, което остави на заден план заради обстоятелствата.

Помниш каква искаше да станеш, когато пораснеш. И много добре помниш как се отказа от това, за да работиш нещо, което ненавиждаш, защото не искаш да се бориш за мечтите си.

Не само, че помниш. Знаеш го.

Ако утре живота свърши, ще си спомняш ли всичко с усмивка или ще съжаляваш, че си го изпуснал?

Искаш да е първото, нали?

Не се оправдавай с някого или нещо друго. Все още имаш днешния ден и само от теб зависи какъв ще бъде той.

Ти решаваш.

[Брой гласове:2    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: