Отварянето на малък магазин може да изглежда незначително, но носи огромна вяра и мотивация
Днес ви представям Светлана или просто Ора Лайт – момичето, което пристига в Созопол и отваря магазин, пълен с мечти. Започва да твори в него и е изпълнена със стремеж. Водена от силното си вътрешно усещане, тя поема по пътя на риска с огромна вяра, с обич към децата и изкуството. А какво се случва с нея след това, вижте по-долу:
Какво означава Ора Лайт и от къде идва?
Всичко започна на майтап преди повече от 10-години, когато участвах в един базар със свои рисувани колиета от глина. Винаги съм обожавала да рисувам, но не обръщах особено внимание на това занимание. А и майка ми е разказвала че първото, което съм правила е да рисувам.
И така за името – концепцията на авторските ми идеи назря, когато прекарах приказни мигове на гости в Израел при най-гостоприемното семейство, което бях срещала до тогава – семейството на Джули Шарън. Бях в рая… И когато бях там, вдъхновението беше из въздуха. След като бях започнала да създавам разни неща ми трябваше име, с което да представям творенията си. В Израел, на иврит, моето име е Ора, което означава Светлана. Вярвам, че името ми е ветропоказател за призванието ми в живота.
С какво се занимаваш всъщност?
По професия съм преводач с руски език, специализирах обща педагогика и сега задълбочавам още повече в началната педагогика. Силите ми са в комуникацията с хора, езиците и творчеството.
Кога разбра, че искаш да рисуваш?
Не си спомням кога, но беше лесно – като започнеш не можеш да спреш и ти е едно такова благо… Дори и да е мацаница. Това са ония дарове, които си идват в пакет, когато се явим на бял свят. Но изискват особена доза труд, постоянство и търпение, за да се развият, иначе си остават само семена.
Как реши да станеш детски педагог?
Тоя живот е препълнен с чудеса, които за околните може и да са нещо нормално, но за мен са си Уау! Не знаех какво да уча и бях объркана девойка, с объркано пред развод семейство. Преживях тежка операция и не се подготвих добре за изпита, но ме приеха най–якото нещо за мен – Руски език. От малка все се грижа я за братовчеди, я за сестра ми и винаги успявах да им измисля интересни игри, с които да ги занимавам. Обичам децата, колкото и банално да звучи – само с тях се чувствам у дома си. Те са запазили естествеността, непринудеността и в тях няма сарказъм, цинизъм и други подобни играчки на словото у възрастните. Учител не се става – или имаш педагогическия си дух или не. И така, комбинирах руския език и педагогиката и това ми беше от полза и в магазина, където всяка седмица правих работилници.
Какво ти харесва в педагогиката? Би ли работила само това?
Да, понеже педагогиката не е едно нещо – тя е съвкупност от толкова много познания и науки, музика, рисуване, литература, правопис, математика (мм, „любимото ми“) и др. Харесва ми, защото е професия, която изисква отговорност, лидерство, разбиране, свързаност, постоянно развитие.
Как от педагогиката стигна до магазин в Созопол?
Преди няколко години се бях размечтала, колко бих се радвала да си направя свое местенце на най- любимото ми място – магазин в Созопол. Все го отлагах, но истината е, че нямах смелост и достатъчно вяра. Хиляди хора, приятели и роднини несъзнателно ме „попарваха“, че туристите намалявали, че няма хора и ще съм на загуба. Всеки обаче забравя, че това е през неговата призма и всеки човек има свое лично щастие, което не е задължително да отговаря на неговото/нейното. За мен щастието е възможността за даване, не за вземане и трупане. Ще ви споделя две неща за мечтите:
Те се сбъдват! Но се сбъдват само ако действате. Трудът ни се дава не за да се мъчим, а напротив, за да ошлайва характера ни, да стопи сърцето ни. Да осъзнаем придобитото.
Какво друго правиш?
Все творчески дела – пиша книжка, която мисля да илюстрирам скоро, композирам песни, работя по създаването и на онлайн магазин. Често каквото правя го претеглям на мисления си кантар: с какво съм полезна на света, дадох ли добро с делото си и ако е само личен кеф го стопирам моментално. Сега ще загубя мнозина с това, но спрях да правя много неща като ски, пътешествия из света, купони посред нощите, губене на време с празни разговори и т.н. Не, че са лошо нещо, напротив, но ми отнемаха фокуса от същественото в тоя живот. Затова и се отдръпнах от нездравословните взаимотношения.
Как разбра, че можеш да пееш?
Ами трудно си повярвах, макар че обожавам да пея от малка. И сега съм така – вървя и си пея, събуждам се и си пея, горките хора около мен. Като малка околните не възприемаха проектите ми сериозно. Но виждам промяната – с всяка нова песен има развитие, макар че съм самоука. Музиката е най-прекият път до сърцето на хората. А думите крият необикновена сила, особено ако са правилните и на правилното място. И все пак каквото и да правим, то винаги е отражение на нашия вътрешен свят до момента.
Какво за теб е упоритостта?
Упоритостта е умението да следваш невидимата си вяра, въпреки всички трудности и да не се отказваш, понеже за опора имаш убеждения, носещи невероятна сила, от които идва и издръжливостта в трудните изпитания по пътя.
Какво ще ни пожелаеш?
Пожелавам ви мъдрост, която да ви води като компас, да не спирате да търсите правдата, да се стремите към доброто, да помагате и да давате от себе си на хората. Това според мен е и смисълът на живота – да даваш на другите, каквото имаш и можеш, с чисто сърце и от цяла душа!
Pura Vida!
