Преди време попаднах на една страхотна идея в интернет – вместо надгробни плочи за всеки човек да се засажда по едно дърво. Тази идея ми се стори толкова логична, че дори се чудя защо още не е станало задължително навсякъде. Ще пречистват въздуха, ще предпазват почвата, ще дават храна и подслон на много животни, обезлесяването вече няма да е световен проблем и още куп други ползи. Всъщност, какво по-добро може да се случи на един човек от това да се превърне в дърво?! Все едно имаш нов живот, но под друга форма.
Всяко едно дърво ще разказва различна история. Истории за човешката болка, слабости и страхове. Истории за любов, щастие, пътешествия и открития. Споменът за цял един живот ще бъде „изписан“ върху кората на стъблото, а всички значими моменти ще се пазят дълбоко в короната му. Стара пейка ще приютява всеки, който иска да поседне и да си спомни тези истории, а звънлив детски смях ще се чува от люлката закачена на най-здравия клон.
Ако има живот след след смъртта, нека е такъв! Да усещам полъха на вятъра, капките дъжд и парещото слънце. Да имам красива корона с широки листа, за да мога да пазя сянка на всеки, който спре да си почине. Искам да съм заобиколена от цветя и да усещам свежестта на тревата. Всяка пролет да се „събуждам“ все по-красива и всяка есен да „заспивам“ в златно одеало. И ако някой ден до мен „засадят“ любовта на живота ми, преплели корени ще бъдем заедно завинаги.
