„Младите за нищо не стават!“

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Чувала съм този израз хиляди пъти през живота си. Толкова много пъти, че чак по едно време го вярвах наистина.

Нали разбираш – възрастните мъже са галантни кавалери, а младите са простаци и не знаят как да се отнасят с една жена. Възрастните жени са дами и перфектни домакини, а ние – разхайтени лигли, които не могат да направят една мусака като хората.

(Хора, наистина ли мусаката е толкова важна?!)

В такъв свят изобилстващ от стереотипи и съдници на различното, нищо чудно, че голяма част от българите не са щастливи. Но времената са други и аз вярвам, че е за добро.

Всички ли сме зле?

Винаги съм ненавиждала общия знаменател. Използва се за всичко и всички, а може би хората просто се чувстват по-добре като лепят етикети наляво и надясно, вместо да си отворят очите за реалността. Живеем във време, в което изборът е скъпоценно предимство. Ключът е в това как точно го използваш.

Да се бунтуваш срещу стереотипа на домакиня като станеш плеймейтка или бизнес дама е решение, което всяка млада жена взима сама. Последствията също ги носи сама. Дали изборът на младият мъж е да стане професионален геймър, охрана в бар или собственик на ресторант – той поема сам своята посока. И в тази какафония от различности най-неестественото нещо е да сложиш всички млади хора под общ знаменател. Респективно и по-възрастните.

„Младите за нищо не стават! Едно време какво беше, а сега…“

Сега е по-хубаво! Защото това дали си добър човек няма нищо общо с това как изкарваш парите си, с кого спиш или дали можеш да сготвиш някоя манджа. Да помогнеш на някого, да не пречиш на другите, да показваш грижа и да бъдеш мил с хората е много по-ценно и важно от това дали искаш да имаш деца, дали си гей или атеист. Или пък на колко години си.

Всеки ден на светофара до нас виждам млади майки да обясняват на децата си колко е опасно да се пресича на червено, а отсреща някоя баба да сметне, че не ѝ пука особено какъв цвят е светещото човече или къде точно е пешеходната пътека. А ако случайно някой шофьор ѝ направи забележка, тя му се кара и си мрънка нещо под носа.

Отстрани пък има велоалея, на която за щастие все по-често виждам млади хора с велосипеди. Откакто има такива и до офиса, някои колеги дори не карат колите си. Но 70-годишният мъж, който „кара колело откакто се помни“, не ги признава тия нови работи, движи се на платното, криволичи на около метър от тротоара и също твърди, че младите за нищо не стават, защото само свирят с тия клаксони без причина.

Ах, ти, ужасен нов свят!

Ако се концентрираш върху лошото, ще виждаш само него.

Колкото повече гледаш телевизия, толкова по-лоша представа имаш за съвременния свят. На малкия екран се появява много по-често образът на младия побойник или младата празноглавка с изкуствени устни, отколкото всички други 20-30 годишни успели и амбициозни мъже и жени. Обаче аз не съдя за всички само по това, което дават по новините. Аз виждам млади, здравомислещи хора навсякъде:

На улицата как помагат на възрастна жена с бастун да пресече от другата страна;

В офиса как стоят след работа, за да помогнат на колега;

В интернет как правят кампании за събиране на средства и храна за пенсионери, деца, животни;

На пейката в парка как учат за изпит или четат книга;

В планината да събират доброволно боклуците на всички недобросъвестни “любители на природата”.

Виждам и хората около себе си. Как не се примиряват със ситуацията, как искат да се развиват и да сбъдват мечтите си. За нас (включвам и себе си) е много по-важно да живееш живот пълен със страхотни хора, усещания и пътувания, отколкото да мрънкаш за всичко и да съдиш другия. Не ни интересува кой какъв е, щом неговият избор и мнение не пречи на никого.

Откакто имам дъщеря все си мисля за това какъв човек ще стане, когато порасне; как трябва да я възпитам, за да бъде достоен и добър човек. И знам, че няма да я уча да уважава по-възрастните. Ще я науча да уважава всеки. Защото годините не определят действията и възрастта не определя доброто сърце.

Pura vida!

hands

[Брой гласове:0    Average: 0/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: