Живот пълен със смисъл или с щастие?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Въпросите за щастието и смисъла на живота са едни от най-видните екзестенциални въпроси на човечеството, от както свят светува. Ако се разровим, за да открием най-първото значение за щастие, ще се натъкнем на Гърция и нейното схващане, че това значи “благоприятна съдба”, “сполука” – обикновено понятие, характерно за примитивното мислене. В религиозен и митологичен смисъл се използва понятието “евдемония”, което означава нещо далеч по-дълбоко от моментното удоволствие, то е смисъл и цел на нашето съществуване.

Щастието и смисълът в живота – хедонизъм и евдонизъм.
  • Хедонизмът – моментно и бързо отиващо си чувство на удоволствие. Удоволствие като да ядеш шоколад, да посетиш скъп ресторант или да си купуш нови дрехи. Насладата да ядем шоколад трае толкова, колкото време ни отнема да изядем шоколада. И естествено, след това търсим още от моментното удоволствие. И навярно в представите ви вече е изникнала асоциацията с наркоманската зависимост – на прав път сте!
  • Евдонизмът – внася смисленост и цялост на целия ни житейски път – той трае вечно, държи ни здраво, дори и в най-мъчителните епизоди от нашия живот. Това е сигурност за оцеляване.

Живот пълен със смисъл или с щастие?

Психологът Карл Юнг смята, че ако има нещо, което виждаме в излишък почти навсякъде (книги, телевизия, социални мрежи, дори мода), е необходимостта да бъдем щастливи. Всички реклами ни казват, че ако изпием определена напитка или имаме определен телефон, ще почувстваме нови, чудесни емоции. В наши дни е налице визия за щастие, която има почти императивен тон.

И за огромно съжаление в модерния вече свят тази идея придобива облик на задължение, което от своя страна прави хората нещастни.

В актуално изследване се показва как хората, които се фокусират най-много върху моментните удоволствия, изпитват с 50% по-малко позитивни емоции, 35% по-малко удовлетвореност и 75% повече депресивни симптоми от хората, които имат други приоритети.

Изследването показва, че чувството за смисъл в живота, което чувстваме заради евдонизма, увеличава благополучието на човек. Търсенето на смисъл и значение, а не на моментни удоволствия, води до увеличаване на усещането за удовлетвореност от живота, подобрява менталното и физическото здраве, подобрява устойчивостта и самоувереността и съответно – намалява риска от депресия.

Друго изследване на Рой Баумайстер, професор по психология от Щатския Университет Флорида и неговите колеги изследвали 397 души и търсили връзка между нивата им на щастие, усещане за смисъл и други различни аспекти в техния живот. Баумайстер казва, че:

“Това, което различава човека от животното, не е преследването на моментното задоволяване на нуждите – нещо естествено за всичко живо в природата, а търсенето на смисъл и значение, което е уникално само за човека.”

Това всъщност не е нова идея.

Виктор Франкъл, австрийски невролог и психиатър, оцелял при Холокоста, е помогнал на приятелите си в лагера да минат през ада, насърчавайки ги да се фокусират върху смисъла на живота си. Той непрекъснато им напомнял, че има хора, които се нуждаят от тях или пък много важна работа, която трябва да свършат. Именно това дало на много от тях мотивацията да оцелеят в концлагера. На няколко пъти в книгата си “Човекът в търсене на смисъл”, Франкъл цитира думите на Ницше:

“Този, който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как”.

Франкъл смята, че онзи, който не вижда вече смисъл в своя живот, не вижда предназначение и цел, той няма защо да продължава. Той скоро е бил загубен. Неврологът казва, че смисълът на живота се различава както при различните хора, така и в различните моменти. Нито една ситуация не си прилича с друга и се нуждае от различно решение.

Човек не трябва да търси абстрактният смисъл на живота, а личното усещане за такъв.

Както сам разбрал в лагера, хората, които успявали да намерят смисъл дори и при най-ужасяващи обстоятелства, се оказвали далеч по-устойчиви срещу страданието от онези, които не успявали.

„Всичко може да се отнеме на човека, освен едно – последната човешка свобода – да избере поведението си при всички възможни обстоятелства, да избере свой собствен път“.

Франкъл е работел в лагера като терапевт и в книгата си дава пример с двама затворници, които срещнал там и които мислели за самоубийство. Като много други в лагерите, тези мъже били напълно лишени от надежда и смятали, че няма какво повече да очакват от живота, нищо, за което да живеят. „И в двата случая, – пише Франкъл – това беше въпрос на възможност да им се покаже, че животът все още очаква нещо от тях; от тях се очакваше нещо в бъдещето“. За единия мъж това било малкото му дете, което по онова време живеело в чужда страна. За другия, който бил учен, това била серия от книги, които той трябвало да довърши.

Живот пълен със смисъл или с щастие?

Франкъл пише:

“Тази уникалност и специфичност, която отличава всеки индивид и дава смисъл на съществуването му, има въздействие както върху творческата работа, така и върху човешката любов. Когато се осъзнае невъзможността от замяната на някой човек, това позволява да се види в цялата й величина отговорността, която човек носи за съществуването си и неговото продължаване. Един човек, който осъзнава отговорността, която носи пред някое човешко същество, което го очаква с любов, или пред някаква недовършена работа, никога няма да бъде в състояние да захвърли живота си”.

Щастливият живот, както са установили психолозите, е свързан с това да бъдеш „вземащ“, докато смисленият живот отговаря на това да бъдеш „даващ“.

„Щастието без смисъл е характерно за един сравнително повърхностен, самоцелен или дори егоистичен живот, в който нещата вървят добре, нуждите и желанията са лесно задоволени, а трудните или изморителни усложнения се избягват“, пишат авторите.

Но по какъв начин се различават един от друг щастливия и смисления живот?

Щастието, смятат учените, означава да се чувстваш добре. По-специално, те са открили, че хората, които са щастливи, обикновено смятат, че животът е лесен; те са в добро здраве и са в състояние да си купуват нещата, от които имат нужда или желаят. Но когато парите намалеят, усещането за щастие също спада драстично. При смисленият живот липсата на възможности се преодолява много по-лесно и не е фатална за психиката на човек.

„Щастливите хора получават много радост от получаването на дарове от другите, докато хората, водещи смислени животи, получават много радост от онова, което дават на другите“, обяснява Катлийн Вос, една от авторките на изследването, в скорошна презентация в университета в Пенсилвания. С други думи, смисълът е преодоляване на „аза“, докато при щастието всичко се върти около даване на „аза“,

За хората, които имат смисъл в животите си, е по-вероятно да помагат на нуждаещите се.

Когато имаме смисъл да останем на този свят, доста по-трудно бихме се поддали на отчаянието в труден момент. Но разбира се, също е важно и да задоволяваме нуждата си от удоволствия.

И в този смисъл е логично да се облегнем на природният закон за баланса – да не изпадаме в крайност и да отричаме едното или другото, а правилно да ги балансираме, да създадем синтез между тях.

Нека си доставяме моментни удоволствия, но да не забравяме, че цялостното обагряне на смисъл в живота иска и жертви и старание, но със сигурност е неизчерпаем източник на дълбоко душевна, свещенна енергия на удовлетвореност и хармония със света.

“Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чиито живот има най-голяма ценност”.
Имануел Кант

Живот пълен със смисъл или с щастие?

[Брой гласове:7    Average: 4.4/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Стефани Пудева

Стефани Пудева

Един обикновен човек.
Стефани Пудева

Стефани Пудева

Един обикновен човек.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: