Знаеш ли… истината е, че никога няма да бъдеш щастлив

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Аз не съм добър човек. По общоприетите стандарти съм направо ужасен приятел. Вместо да те успокоявам и да ти казвам колко ти съчувствам, аз ти казвам истината. На кого му е притрябвала тая истина? Тя е неприятна, неудобна и ненужна. Още повече сега, когато си забатачен в собствената си лавина от проблеми. Всичко е с главата надолу, нещата се объркват едно след друго като прилежно подредено домино, а аз съм застанала най-безцеремонно пред теб и ти казвам, че това са глупости. Боже, за коя се мисля, по дяволите?!

Лятото дойде, но ти мислиш само за това кооооолко е топло и как не можеш да дишаш от скапаната жега. Птичките пеят, навън всичко е зелено, но този звук те изнервя, а пък има и комари. Приятелите ти са на море, а ти стоиш в тъпия офис и се занимаваш с безброй олигофрени, които си мислят, че са ти шефове и всеки иска нещо от теб. Веднага. Даже ако може да го свършиш вчера. Отвратителен свят! Всеки ден нови сметки, вноската за кредита, токът поскъпва ОТНОВО, колата ти се развали ОТНОВО, всички са нагли, прости и адски много те дразнят.

С триста зора скалъпваш един работен ден и после се прибираш вкъщи с жужащата мисъл в главата, че утре е вторник, а до събота има още цели четири дни.

истината

Тази мисъл те изнервя още повече и цяла вечер се присещаш ту за нея, ту за изпуснатия срок, ту за вноската по кредита. Абе, общо взето прекарваш едни 5-6 часа всяка вечер в това да се ядосваш на отминалия ден и да се изнервяш на следващия. Лягаш сам, а може би до някого, когото не обичаш. В най-добрия случай си лягаш до любовта на живота си, но истината е, че това не те спасява от собствения ти омагьосан кръг.

За момент се прокрадва мисъл за една мечта, за един живот, в който всичко е наред, а ти заспиваш всяка вечер с усмивка. Не след дълго секваш тези безсмислени идеи с факта, че тия неща ги има само по филмите. Офф, присети се за онзи смотан колега, който ти лази по нервите и как утре трябва да прекараш цял един ден с него, а ти просто искаш да го фраснеш в лицето. Защо изобщо има такива хора? За него говоря, да, не за теб. Ти си жертвата в ситуацията. Разбира се…

Брат ти те побърква, майка ти ти къса нервите, жена ти не спира да мрънка и да създава още повече хаос в неособено приятната, но иначе подредена комфортна зона, в която си се настанил от години. Пак трябва да се купи нещо за детето, съседът звъни на вратата и иска пари за асансьора, а мозъкът ти вече иска да излезе от собствената си кухина и да си направи харакири. Май се нарича бърнаут, казвам аз… Абе я да си мълча! Тия врели некипели модерни простотии няма какво да ти ги пробутвам. То е ясно, че всички на планетата са причина за твоя проблем, не си ти, разбира се…

Мразиш си работата, писнало ти е от всичко, всеки човек на този свят сякаш е роден с единствената мисия да ти съсипва настроението. Какво им става на всички?

И ето ме пак мен, казвайки, че всичко това е пълна глупост. Я, да се махам, какво си позволявам изобщо?!

Но не. Продължавам да стоя като непоклатимо дърво и да ти обяснявам, че това далеч не са неща, за които си струва да хабиш сили. Негодница! Срам нямам, че се осмелявам дори да кажа нещо по-различно от „Разбирам те, ще мине, до теб съм!“. Така ли правят приятелите изобщо?

Всъщност – не ми пука. Така правя аз. Защото ми пука за теб. Пък какво е прието и ти е угодно, не ме засяга особено. Ти си единствената причина за всичко, което ти се случва. Лелеееее, как си позволих да го кажа на глас?! Лесно. Това е истината. И който и да си ти, вярвай ми, сам си си виновен.

Майка ми имаше една приятелка, която беше вечно недоволна от всичко. Виждат се след дълъг ден в офиса и сядат на по бира да се разхладят. Моята майка често практикува изкуството на Pura vida – да се радва на малките неща. „Ох, толкова ми е хубаво! Нямах търпение да изпия една студена бира, чувствам се страхотно! Не е ли това върховно удоволствие – потна биричка след работа в приятно заведение?“ Нейната приятелка я гледа с недоумение и лека непрязън и ѝ казва: „Ти не си добре! Как по-точно една бира може да те прави щастлива?“ 

истината

Еми може. Аз никога не съм пила бира, но само гледайки как някой се наслаждава на първата глътка, чак на мен ми става кеф на душата.

А знаеш ли още колко такива неща има във всеки един твой ден, а ти неглижираш важността им и предпочиташ да мрънкаш за всичко останало?

Проблемът е в приоритетите. Наистина важните неща ги имаш, но не ги виждаш. Че какво не ти наред с живота? Здрав си, хората, които обичаш също. Да не говорим, че само фактът, че има кого да обичаш е достатъчен. Имаш достатъчно пари, достатъчно приятели и достатъчно време за всичко. Никой не се жени за работата си, винаги можеш да я смениш. Кредитите се връщат, жегата се понася с една студена биричка или с чудото, наречено климатик, а докато си оправиш колата, ще ходиш пеш. Някой чувал ли е за смъртен случай от ходенето на два крака?!

Ох, много е лесно да се говори отстрани. Защо не дойда сега на твоето място, да видя колко ти е тежко, колко трудно е всичко, пък тогава да си отварям устата да давам акъли… Нали? Защото ти си жертвата, разбира се…

Я се стегни и признай истината пред себе си! Никой не се е задавил смъртоносно, преглъщайки гордостта си. Тя не ти е нужна, нужна ти е истината, която така яростно отхърляш и отричаш с всички сили. Тя те отрезвява, вкарва те отново в правия път и ти носи спокойствие на душата. Проблемите са казуси, а не края на света и повечето от тях се решават с истината. И с доза спокойствие.

Не се чувстваш на място? Кажи го! Работата ти те потиска? Започвай да търсиш друга! Чувстваш се недооценен!? Винаги ще си, ако сам не знаеш колко струваш.

Не си щастлив? Никога няма да бъдеш истински щастлив, докато не промениш гледната си точка. 

А времето си минава толкова неусетно, ти сам го казваш понякога. Обръщаш се и са минали 10 години като миг. Най-големият ми страх винаги е бил пропуснатият живот. Да стана на 80, да се обърна назад и да виждам само съжалението в очите си. Затова, че все съм нямала време, смелост или хъс да бъда щастлива. Че съм неглижирала стойността на всеки ден, сякаш имам още безброй нови шанса да го преживея. А ти? Още колко дни от живота си си готов да жертваш?

 

[Брой гласове:8    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: