Истанбул разкри мистерията си пред мен и преобърна всичките ми представи. Усетих екзотиката и нямах търпение да го опозная.
От малка все мечтаех да пътувам. Исках да вървя по непознати улици, да обикалям из различни земи, да наблюдавам културите и да изследвам езиците. Исках да срещам нови хора и да ги разбирам. Винаги съм проявявала интерес към различните култури и исках да се запозная с историята на това интересно място. Истанбул е град, просъществувал хиляди години. Мечтаех да се докосна до архитектурата на старите му сгради, да съм на мост, свързващ два континента. Ето такива преживявания си заслужават в този кратък живот. За това си струва да се живее!
Мечтаех, но нещо все ме спираше да осъществя тази мечта.
Обичайните оправдания като „нямам пари и време” се бяха загнездили в ума ми и ограничаваха това, за което сърцето ми копнееше. Безброй въпроси изникваха в главата ми и нямах смелостта да им се опълча и да пътувам, въпреки всичко. Един ден обаче се събудих:
– Вече е време да го направя!
Притихнах и чух туптящото си сърце, копнеещо за нови изживявания, приключения и приятелства. В този момент осъзнах, че през цялото време е трябвало просто да послушам сърцето си – то знаеше кое е най-доброто за мен.
В един момент осъзнах, че мечтата се сбъдва.
Бях в друга страна, сблъсках се с различна култура, разходих се по улиците на мегаполиса, усетих мириса на Мраморно море, за първи път посетих джамия и се насладих на украшенията и рисунките в нея.
Истанбул, универсална красота, където поетът и археологът, дипломатът и търговецът, принцесата и морякът, севернякът и западнякът крещят с едно и също възхищение. Целият свят мисли, че този град е най-красивото място на земята.“
Адуардо де Амичис
Прекарах време по улиците на града, пътувах с корабче и видях крайбрежните къщи, крепостта „Румели Хисар” и дворците „Долмабахче” и „Топкапъ”. Посетих и прекрасната желязна църква „Свети Стефан”, разположена до Златния рог. Беше ми интересно как различните религии и етноси живеят заедно в мир. Видях мюсюлмани, които влязоха в църква и се помолиха за здраве. Попаднах в квартал с църкви, джамии и синагоги на едно място, което доказва, че разделението е просто една илюзия.
Осъзнах, че всъщност няма разлика между народите, етносите и културите.
Истанбул ме радваше и с прилежно подредените, окосени и подрязани градини на всеки булевард. Приличаха на висящите градини на Семирамида. Докато вървях по улиците, кимнах на един възрастен турчин, а той отговори с поздрава „Селям алейкум”. На следващия ден посетих църквата на Първото число, която отваря само един ден в годината на първи юни. Там получих благословия от гръцки свещеник, взех си малко ключе и си пожелах желание. Казват, че на тази дата желанията се сбъдват, стига наистина да имаш вяра. Следваше пешеходна обиколка на града. Минах през моста „Златния рог”, оттам по малките улички в Бейоглу до кулата „Галата”. Пих турско кафе в едно китно кафене в подножието на кулата. После се отправих обратно по моста „Галата”.
Видях Египетския пазар и Синята джамия „Султанахмет”. Тя ме изуми с архитектурата и надписите си на арабски. Влизането там за мен бе магично – за първи път се забрадих с шал и сложих дълга пола и още стотици чужденци разглеждаха храма. Преди да се върна в хотела се отбих до Капалъчаршъ.
Тъй като пътувах с група, гидовете бяха организирали разходка из нощен Истанбул, където се натъкнахме на танцуващи дервиши. Те са древни мистици, известни с въртящия си танц. В него, те изпадат в транс със разперена ръка нагоре и получават благословия от небесата. Тяхната философия е много проста – „Довери се на сърцето си, на интуицията.“. Да ги гледаш е незабравимо. Продължи само около седем минути, в които всички бяха притаили дъх и наблюдаваха танца им.
Замислих се колко много щях да пропусна, ако не бях направила действието и не бях предприела това пътуване. Заслужаваше си да се изправя срещу страховете си и да тръгна смело към сбъдването на тази моя мечта. Обещах си, че ще се върна отново в приказния град, за да се разходя по улиците му, да усетя отново мириса на морето и спокойствието на Босфора.
Мечтите могат да се осъществят, стига да имаш смелостта да ги следваш и вяра, за да продължиш да покоряваш нови държави и континенти.
“Животът започва там, където свършва зоната ви на комфорт” – Нийл Доналд Уолш
