Животът ми се промени, когато започнах да чета книги – Антон Авджийски

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Преди 5 години бях на работа в един бар и тъкмо щях да затварям, когато изневиделица ми писа Антон. Познавам го отдавна, но не сме били близки. Покани ме на купон у тях, а аз взех, че отидох. Толкова странна и необяснима реакция и от двама ни, а от нея се роди такова ценно и интересно приятелство. Антон Авджийски е търговец в представителството на известна марка японски автомобили. От барман в кварталното кафе той се превърна точно в това, за което си е мечтаел преди – успешен млад човек, който се развива всеки ден и носи костюм на работа. Вижте какво ми сподели един от най-добрите хора, които познавам.

Какъв човек е Антон?

Забавен, усмихнат и вярващ във възможностите си.

Антон

А какъв беше преди 6 години?

Много различен. Може би тогава не съм вярвал толкова много в перспективите, които имам, не съм вярвал и в себе си. Преди това животът беше еднообразен. Не, че сега няма рутина, но тогава по-скоро беше въпрос на оцеляване. Едно нещо не се е променило – тогава бях усмихнат и общителен, какъвто съм и сега. Смятам това, че съм открит и честен човек и нямам притеснение да говоря с непознати хора, е нещото, което ми помогна по-лесно да мина през този преход и ми помага и в работата ми днес.

Как си представяше бъдещето, когато беше в гимназията? 

Като всяко едно дете си мислех, че на 26 вече ще живея в огромен апартамент, с жена и деца. Но тогава не съм разсъждавал много по въпроса. В професионален план и до ден днешен мечтая да се развивам. Исках да нося костюм на работа и да обичам това, което правя. Тогава изглеждаше невъзможно, но ето, че не е. 🙂

Какъв е животът ти сега?

Ставам в 6, уча, отивам на работа и след това тренирам или се виждам с приятели. Ходя и на курс по английски. Работата ми е доста специфична и хората, с които се срещам, са ключови за това как минава денят ми. Всеки ден на работа е различен, но съм доволен, че много по-често съм заобиколен от прекрасни хора, отколкото обратното. Смея да твърдя, че през повечето време един ден в офиса е изключително приятен.

Разкажи ми за детството си.

Антон

Имах трудно детство, но… Всъщност, знаеш ли, винаги може да е и по-зле. Отгледан съм от майка ми и дядо ми. Израснал съм без баща. Запознах се с него по принуда, когато бях на 14 години. Дядо ми почина, малко след това и бях принуден да се оправям както намеря за добре. Заживях сам, започнах работа в кварталното кафе, разназях листовки по пощите, помагах като гледах едно дете, ходех на училище, на тренировки по футбол и водех тренировки по хокей на трева за деца. И така до 19. Да, не съм стоял на едно място, но нямаше никакво развитие. В един момент се зачудих къде е смисълът на всичко това. Мисля, че само замисляйки се над този въпрос, животът ми започна да придобива друг облик.

Съжаляваш ли за нещо?

Аз съм човек, който обвинява себе си за всичко лошо в мен или около мен. Едно от нещата, за които съжалявам, е хазарта. Минал съм по този неособено приятен път. На 17 вече намерих вариянт да вляза в казино, а това беше голяма грешка. Получавах по 100лв. на седмица и още вечерта след като си взимах парите, те изчезваха. Това беше един доста тежък момент за мен. 100лв не са много пари, но аз трябваше да плащам сметки и да ям, а нямах дори и тях. В някои моменти съм ял хляб, чудейки се дали на следващия ден ще имам и това.

Как се променя човек и защо?

Като вярва в себе си. Осъзнах, че най-добрата инвестция е не в акции, сгради и компании, а в себе си. Установих, че човек трябва да се вглежда в собствения си характер и възможности, постоянно да се развива и самоусъвършенства. Заслужавах повече от това, което сам си причинявах тогава. Тогава започнах да чета книги и животът ми се промени.

Това ли е била мечтата ти – да работиш като търговец на автомобили?

Никога. Аз не се интересувах от автомобили, нищо не разбирах от тях и дори нямах книжка. Един напорист приятел ми подаде ръка тогава и ме накара поне да опитам. Колите са хоби на повечето ми колеги, а моето хоби е да продавам. Съвсем наскоро разбрах разликата в звука между дизелов и бензинов двигател. (смее се). Взеха ме като стажант и след 3 месеца взех шофьорската си книжка, само защото обещах на шефовете си, че ще го направя. Продадох първите си два автомобила без да имам какъвто и да било досег до това, без да знам как се паркира, дори как да включа четвърта. Сега обичам работата си и се радвам, че нещата се случиха по този начин.

Хвърлил си се в дълбокото, в сфера, от която нищо не разбираш. Не те ли беше страх, че ще се провалиш?

Не. Идват много млади хора при нас и освен, че се плашат от непознатото, имат и огромни очаквания. Искат да започнат работа, без реално да знаят как се върши и вече да взимат големите пари. Вярвам, че човек трябва да си извърви стъпките. Започнах като стажант и 6 месеца взимах 500лв. С кредит, сметки и други разходи това не беше лесно, но се върнах няколко крачки назад, за да мога сега да съм на мястото, на което искам да бъда. Трябваше да направя този компромис и не съжалявам. Старая се всеки ден да е по-добър от предходния, да се развивам, да развивам уменията си. И смея да твърдя, че това е едно от най-добрите ми решения.

Какво е най-важното нещо, на което ще научиш децата си?

Това, което разбрах на 19 – да вярват във възможностите си. Всеки може да бъде Бил Гейтс, Кристиано Ронално или Майкъл Джордан. Стига да вярва в това и да не се отказва. Ти ми беше дала една книга на Ричард Брансън, в която той разказва как спира да учи на 16 години и майка му подкрепя това решение.

Да, спомням си. Един ден просто й е казал, че ученето не е за него и ще прави бизнес. 

Ами да! Защото той е вярвал, че това е неговият път. Защото майка му също е вярвала в него, колкото и безумно да е изглеждало това решение тогава. И ето къде е той сега.

Защо остана в България?

България е моят дом. Останах заради надеждата, че хората тук могат да постигат много. Стига да искат. Кой взима 500лв заплата сега? Хората, които не се развиват и се примиряват с обстоятелствата. Трябва да опитваме, да питаме, да не се успокояваме със ситуацията, да искаме повече за себе си. Можем да постигнем много. Стига да искаме.

 

„Не предавай мечтите си, за да се нагодиш някъде. Мечтателите движат света напред.“

Сър Ричард Брансън

[Брой гласове:20    Average: 4.7/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: