Лятото си отиде.
Преди да сте си помислили каквото и да било, искам само да ви кажа, че моят живот не свършва с края на лятото. Не съм от хората, които броят 1 септември за 32 август и така да живея в себеотрицание до Нова година.
Харесвам всички сезони. Това го казвам съвсем искрено. Обожавам, когато настъпва краят на един и началото на друг. Четири сезона! Какви щастливци сме ние, че живеем на географска ширина, която ни предлага такива блага.
Започваме календарната година със зима.
Винаги се надявам да е бяла и студена, за да може снежните човеци да стоят с месеци, а разходките в гората да са по-живописни от картините на Моне. През зимата виното е най-вкусно и прегръдките най-топли. Как иначе да си прекараш най-дългите нощи в годината? А през зимата има и най-много празници. Ако сте се чудили защо е така, отговорът е лесен. Когато времето се е завило под снежно одеало и е спряло, на нас хората ни остава само едно, да сложим сгряващо питие в опаковка и да потропаме на вратата на някой именик.
Така да си откараме до пролетта.
А нея я посрещаме подобаващо с баба Марта. Няма да ви описвам колко много харесвам мартеничките. Ще премина направо към същинската пролет. Времето, в което отваряме прозорците, или пък изкарваме градинската мебел. Ето, че вече може да се насладим на песента на първите пролетни птици на спокойствие. Новият живот настъпва и го усещам без дори да напрягам сетивата си. А картината на Моне е облякла пролетната си премяна и отново е надминала себе си. Как да я сравниш със зимата? Та тя се разкрива с друга красота.
Без да се усети човек, от цъфнали дръвчета му замирисва на море. Лято ли дойде?
Жаркото слънце, като че ли се е закотвило на най-високата си точка като танкер на нефтено находище. Усещам няколко неща – студен коктейл, нищо че е 10 часа сутринта, как ходя като нестинарка по плажа и, разбира се, солен морски бриз. Понякога усещам и планински бриз с примеси от скара. Лятото не е само море. Всъщност никой сезон не е само едно нещо.
Есента например я чакам с нетърпение, за да ме разхлади и да напълни очите ми с цветове.
Какви цветове само! Сигурна съм, че някои от тях още не са измислени. Обичам да гледам на есента като на залеза на годината. Разкрива душата си пред теб, стига да имаш очи да я видиш и сърце да я обикнеш. Красотата на есента напомня да не тъжим по лятото, защото сега имаме възможността да се насладим на един необикновен сезон. Тякъв, в който да спрем за момент, за да се насладим на новата премяна, а след това да се подготвим за зимните празници, за пролетната градина и за летните морски вълни.
Какви щастливци сме само ние!
Имаме си цели четири сезона. Понякога объркани като самите нас, но каквото и да се случва винаги знаем, че годината ще ни донесе изгрева, деня, залеза и нощта. А всички те са ни нужни като въздуха, който дишаме.
