Неизследваните мисли и тяхното влияние в живота ви

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Нашите мисли или чувства с „негативен“ оттенък са вследствие на неразбирането ни за това, което се случва в момента.


В нас се пораждат очаквания и надежди, а предразсъдъците и миналият ни опит сякаш ги потвърждават. Това ще се повтаря, докато не започнете да изследвате истинността на вашите мисли в момента, сега, без да намесвате миналото или бъдещето. Изследвайте истинността на мислите си, а след това може да ги замените с по-близки до реалността. Да започнем с „проблемите“, които смятате, че никога няма да се разрешат и най-вероятното чувство, което те ще предизвикат у вас, е отчаяние.

Стоп!мисли

Осъзнайте в този момент, в който четете тези редове, къде са проблемите ви. Осъзнавате ли, че точно сега, в този момент, проблеми няма? Те са само ваши умствени постановки, свързани с бъдещето. Разхлабете хватката и си представете, че когато се появят „проблемите“, това ще бъде просто житейска ситуация, с която може да се справите, но не и с мислите си за нея.

Вероятно често в ежедневието сте преследвани от неприятности от различен характер, които, в един момент, сте решили, че ще продължават вечно. Чувството на безпомощност ви преследва ден и нощ. Истина ли е, че в ежедневието ви има само неприятности, всеки ден? Може да се научите да прехвърляте вниманието си към ситуациите през деня, които са ви донесли приятни емоции, а на другите да гледате като на нещо, което е необходимо да разрешите, без да влагате негативен оттенък.

Самотата.

Вечното чувство, че вниманието или любовта, която получавате в момента, не са достатъчни. А забелязахте ли усмивката на продавачката в магазина, това, че някой ви пожела „Лек ден!“, а похвалата или комплимента на колегата или приятеля, телефонния разговор с познат?

мисли

Не сте ли алчни?

Забелязвайте това, което получавате всеки ден, и бъдете благодарни с цялото си сърце. Отвръщайте по същия начин и вие на хората, които ви даряват с вниманието и любовта си, дори да са далечни познати или непознати.

Неканената гостенка – паниката – ви преследва и усещането, че нещо лошо може да се случи, е ваш спътник.

Колко пъти се случи лошото? Всеки ден ли? Май не. Време е да се отпуснете и да осъзнаете, че винаги може да се случи нещо лошо, но не е задължително. Това е просто възможност, която не е задължително да стане факт.

Недоволен сте от живота, смятайки, че той е несправедлив.

Дишате ли сега? Е, някои нямат тази възможност. Сега най-вероятно четете тези редове… Замислихте ли се? Вместо да смятате, че нещо е несправедливо, то започнете да се наслаждавате на това, което имате в момента. Може ли да промените целия свят? Опитахте ли? Смятате, че някой показва некоректно отношение или се възползва от вас. Гневът започва да се надига, нали? Това не е ли свързано с вашите представи за това какви трябва да са отношенията между хората? Да, вашите. За другия човек това, което прави и казва в момента, може да е нещо нормално от негова гледна точка. Кой е прав, не знам. Но гневът си е лично ваш и е породен от вашите представи и ценности, така че решете какво да правите с него. Не казвам да промените представите или ценностите си, а да осъзнаете, че всеки човек има своя гледна точка. Приемете я.

Неудовлетворени сте.

Защо? Изследвайте вашите изисквания или представи за нещата, които според вас не са както ТРЯБВА. Те зависят ли от вас? До колко? Ако зависят от вас и можете да ги промените, направете го, в противен случай – приемете ги.

Продължете да изследвате своите мисли, които генерират вашите очаквания, предположения, фантазии, надежди и страхове. Проверявайте тяхната истинност без предразсъдъци, твърди ваши виждания или „защото така трябва“. Приемайте, а след това изследвайте.

[Брой гласове:4    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
aemilius

aemilius

15 години учител по математика, бивш заместник-директор в гимназия. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги. Пише стихове, разкази и приказки, вдъхновени от хората, които среща по пътя си.
aemilius

aemilius

15 години учител по математика, бивш заместник-директор в гимназия. Обича науката във всичките ѝ форми, психологията и мъдростта на старите дебели книги. Пише стихове, разкази и приказки, вдъхновени от хората, които среща по пътя си.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: