Внимание! Ежедневието води дo ослепяване!

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Какво не виждаме, докато бързаме да свършим всички задачи, които ни затрупват в ежедневието.

Отваряме очи сутрин, след 30-минутно себеубеждаване, напускаме топлата прегръдка на леглото с мисълта как нямаме търпение да се върнем там довечера. Закуска (Офф, какво ще мисля пак?!), бързане в кучия му студ (Ужас, сняг!). Кафе (за да мога да функционирам). Работа, задачи, задръствания, задушен офис (Хора, къпете се, моля ви!). Вредна храна, вредни отношения, вреден начин на мислене. Хартийки с цифри върху тях. Още бързане, още задръствания, не само по улиците, но и в нас.

ежедневието

Звучи познато нали? Може би „ежедневие“ нямаше да е общоприет термин, ако всички не бяхме обречени на него. Кога започна това? Колко хубаво беше преди години, когато не бяхме подвластни на „трябва“ и отговорностите ни се ограничаваха до това да сме вкъщи до 22:00ч. и да не взимаме неща от непознати.

Да, никой не ни предупреди с какво идва порастването. Оказа се капан, в който неизбежно всички попадаме.

И все пак, това ли е всичко? Това ли става животът след определена възраст? Ами красотата, разнообразието и цветовете? Те къде отидоха?

Всъщност те не са ходили никъде, не са избледнявали. Избледнява нашето вътрешно чувство за тях. А е толкова лесно да го възвърнем. Също колкото да използваме перилен препарат, който да поддържа дрехите ни с ярки цветове или да свалим прозореца и да пуснем чистия въздух в задимената от цигари кола.

И все пак звучи някак нереално, нали?

Твърде лесно. Да можеш сам да управляваш собствената си реалност, все едно да си 100-ния посетител и да спечелиш крупна сума с един клик. Иронията тук е, че е точно толкова елементарно. Красотата наистина е в очите на гледащия, а човек действително е архитект на собственото си разрушение. Безспорни клишета. Но нека използваме клишето за стълба.

ежедневието

Щастието е избор! 

Само и единствено от теб зависи дали ще погледнеш на новия ден като възможност за толкова много хубави емоции. Ти избираш дали ще забележиш колко очарователно гадния студ е поруменил бузите на онова момиче, с което се размина на улицата. Ти избираш дали да се насладиш на малко музика и време за себе си, докато дремеш по задръствания. Така или иначе няма къде да ходиш. Кафето не е просто необходимост, то е и напитка с доста уникален вкус. Колегата в офиса всъщност има много заразителен смях и само звукът от него те кара да се кикотиш вътрешно. Снегът не е пречка и е доста уникално, как природата може да създаде нещо толкова перфектно бяло. Сервитьорката в ресторанта безкористно каза, кое ястие е най-прясно и благодарение на този жест, ти се наслади на вкусна храна.

Всеки ден сме заобиколени от прекрасни емоции, ярки цветове, красота и щастие.

Само трябва да ги видим. Истината е, че животът е отражение на начина ни на мислене. Позитивизмът е заразен. Бъди инфектиран!

Pura vida!

[Брой гласове:4    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
R.S.

R.S.

По професия - човек. Учи се да живее. Харесва смеха, благодарността, цветовете. Хобитата ѝ са да научава нещо ново всеки ден, да чете въздействащи текстове, да търси причини за усмивка в привидно скучното ежедневие. Целта ѝ е да живее във всеки един момент, в който съществува. Вярва и се опитва да прилага в ежедневието си това, че всяко нещо започва с идея.
R.S.

R.S.

По професия - човек. Учи се да живее. Харесва смеха, благодарността, цветовете. Хобитата ѝ са да научава нещо ново всеки ден, да чете въздействащи текстове, да търси причини за усмивка в привидно скучното ежедневие. Целта ѝ е да живее във всеки един момент, в който съществува. Вярва и се опитва да прилага в ежедневието си това, че всяко нещо започва с идея.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: