Толкова много въпроси, а отговорът на всички е щастие.
Днес беше много студено. Бързах за интервю за работа. Изкочиха спешни неща по път, знаете как е. Винаги нещо. И сте там. И трябва. Защото няма по-лошо от добрия бездействащ.
Скочих в първото такси след спешната задача. Имах достатъчно време да не закъснея и да се осеня в приятно возене из китния, многовековен, а и днес студен Пловдив. Приятни тихи звуци от радиото, носеше се гласът на испанска морена, която не знам как се казва, но ме заинтригува с леко регетон ритъм. Опианен от всичко това изпаднах в мисли за живота.
Въпросът:
Какво всъщност търсим всички? Защо стоиш пред монитора в момента?
Представи си голяма аудитория, препълнена с хора, насочили внимание към сцената. Млад мъж излиза и задава въпроси: „Какво търсите? Какво искате от живота? Какво мислите, че е това нещо?“
Моменталните отговори ще бъдат много и разнообразни. Един човек от публиката се провиква – „Пари“. Друг се престрашава – „Коли“. Ето, дочуха се и още отговори – „Жени, мъже, бижута, почивки, екскурзии, козметика.“
Не! Всички сме тук с една цел – щастие.
И, ако наистина се замислиш добре, нещата, които те мотивират, които мотивират мен и всички нас да правим всяко малко нещо в нашия живот, са тези, които ще ни отведат до него.
Мислиш си, че искаш пари, невероятна приятелка, успех, да помагаш на другите. Искаш приятели, любов. Но защо точно това? И ако проследиш нишката от „Защо“, накрая винаги ще стигаш до изводът:
„Всяко усилие, което полагам, е защото искам да съм щастлив.“
Оценките в училище, добрата работа, разбирателството в семейството, стабилната връзка, деца, сватба, успешна работа – нишката винаги води до намиране на щастие. То е 24/7 мотиватор за успех.
Но какво е всъщност щастието?
Моментно състояние, в което има само хубави моменти или състояние на ума? Интересен казус…
Много хора, съзнателно или не, полагат неимоверни усилия за един момент, ден, седмица, в която всичко да е прекрасно. Това е тяхното щастие и някои са обсебени до такава степен, че са готови дори да разрушават себе си, за да постигнат тази временна нирвана. Наистина ли това е идеята?
Tърсиш моментни решения да напуснеш това нещастливо състояние.
Ако се погледнеш отстрани, дори в този момент, ако направиш една проверка на самия себе си, дори езикът на тялото ти издава напрежение. Сега си представи, че някой друг е в тялото ти – дали ще се чувства добре? Дали ще е приятно изживяване?
В крайна сметка – можеш ли да се наречеш щастлив човек, ей така, без видима причина?
Замисли се над простите въпроси. Какво те прави щастлив? Кино, хубаво предаване, секс, алкохол. Ако е това, че дори и още по прости неща като „Чувствам се прекрасно, когато пия смути“, какво става, когато свърши смутито? Когато приключи филма?
А ако те прави щастлив това да помагаш на другите? Какво става, когато помощта ти вече не е необходима? Връща ли те в състояние „нещастлив“? „Щастлив съм, само когато имам цел в живота.“ Ами ако в момента нямаш цел? Как се чувстваш тогава?
Това, за което мисля тъй дълго, не е временното щастие. Това е състоянието, което смътно усещаме, но все ни се изплъзва. Липсващото, без което не можем да съберем своя свят.
Стигнах навреме за интервюто. Как само се отнесох в мисли… Ще ги продължа по друго време.
