Синьото биле и Авгия, която лекуваше всичко

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Стоим с баба Авгия на края на поляната – поседнали сме току до високата скала.


Под нас и напред – зеленото на Родопите се преплита със синьото на небето. Синьо, та чак примижаваш. До нас стои един кош с царевица – покрита с още влажни листа. Баба  методично извършва това така познато действие – взима царевицата от коша, обелва я бързо, листата хвърля настрана, царевицата подрежда до нея. Гледам и се захласвам – пак съм мъничка. И аз си взимам царевица, дърпам листата назад, но не ги късам. Започвам да ги сплитам на две плитки. Една от едната страна, една – от другата. Царевичното ми момиче. С жълта премяна и мека сплетена коса. Коса, която мирише на току-що окосена трева.

Седим си с баба Авгия, тя отвреме-навреме повдига поглед, затулва очи с ръка и гледа надалеко.

Аз се чудя – какво има там в далечината – къде се рее погледа на Авга.

Така я наричахме – и малките, и големите. Че тя за всички беше една – Авгия, Авга, единствената с това име. Тази, която само с ръката си може да те излекува. Лекуваше баба всичко – и хляба го правеше мек, и водата по-сладка. Лекуваше и разбито сърце, наричаше за любов.  Аз все покрай нея пристъпях. Рано сутрин Авга ме вдигаше от леглото, водеше ме отстрани на къщата, до чешмата. Тя наливаше студена балканска вода – пък аз с шепите си плисках очите – хем да са измити, хем да прогледнат. Разправяше баба, че водата измива, ама не само външно, очите ти светват, просветват, отварят се за света, за деня, занапред.

Държа аз баба за престилката, а тя бърза да стигне поляната с тайните билки, там не разрешаваше да ходя без нея. Не вървеше и да ме остави в къщата сама – Авга от едно време все до мен стоеше.

Поляната беше скрита зад старите борове, които оформяха голям полумесец.

Не беше само формата такава, полумесецът беше целият жълт – от цветята и билките, които растяха само на това място. Чамлията, така му казваха на това място. Никой не идваше тук. Само Авгия не я беше страх и всяка седмица в неделя събираше билета.

Синьото биле и баба Авгия, която лекуваше всичко

Беше тихо. Тишината така беше превзела всичко, че дори и най-малкото помръдване на тревичките плашеше пилетата на върха на боровете. Жълта беше поляната– жълто-оранжева – и през нощта светеше. Тук-таме се мяркаше синьо – най-опасното омайниче. Старата билка – така  ѝ казваха. Та затова Авга не даваше аз да ходя сама до поляната. Страх я беше, че ще се намеря сред синьото, ще ме омае то, ще се изгубя и няма да се върна. Вълшебно беше това биле, вълшебно и отровно. Който го опита, полудява – казваше Авга – губи се в мислите си, не се връща никога. Но лекуваше синьото биле – и нещастна любов, и изгубена надежда.

Авга го береше само рано сутринта. Мен не пускаше да пристъпя в полумесеца. Караше ме да седна до най-стария бор, да се държа за него. Така, казваше тя, самовилите не могат да те дръпнат, да те откъснат, да те вземат. Заземяваше ме баба.

Авга не даваше и да говоря, имаше ли шум, омайничето не даваше да бъде откъснато.

В тихото растеше и тихото обичаше. Държаха го самовилите здраво, не го пускаха.

Магьосница ли беше Авга, така и не разбрах. Събираше тя синьото омайниче – от жълтото не вземаше. Слагаше го в една глинена купа, отгоре затискаше с камък – да не избяга. Бързахме след това – Авга казваше , че колкото по-бързо се махнем от мястото – толкова по добре за двете ни.

Хората и се чудеха на Авгия – как ходеше там, пък и с детето… Но нямаше страх в нея, та и на мен предаде това. И мен не ме беше страх. Ни от билета, ни от самовили.

Беше рано, много рано една есенна сутрин.

Спеше още Авгия, но мен не ме свърташе. Ще ида на Чамлията, какво толкава да стане. Ще ида бързо, ще се върна докато Авга още спи. Тя няма и да разбере. Боса тръгнах, както си ходех вкъщи. Чамлията не беше далеч, а и още беше топло. Бързах, че да стигна, да си посъбера цветенца, да се върна.

И ето, светна пред мен полумесецът. Чудно нещо, хем е ден вече, хем полумесец огрял. Жълтее навсякъде, тук-таме синее. Захласвам се. И сякаш ме дърпа нещо към средата на поляната. Но аз помня думите на Авга и пристъпям само до дървото. Хванала съм го, заземила съм се. Оглеждам се, мога да си откъсна жълти омайничета. Но аз искам от сините, от тези дето Авгия не дава да пипам. Няма как да ги стигна, хваната за дървото.

Рано е, много рано. Чувам някой казва: „Пусни се, пусни дървото, ще ти дадем синьото биле, пусни дървото….“ Какво пък толкова да стане, Авга я няма, няма и да ѝ кажа, само за секунда да се протегна, да откъсна билето… Пускам дървото, пристъпям по жълтия килим, все едно някой ме води за ръка, меко е, по босите ми крака се преплитат тревичките… Ето, ето го това, което искам, навеждам се, откъсвам синьото омайниче, държа цвета в дланите си, и правя както баба прави – потърквам двете листенца едно в друго, наричам, както тя нарича, по пръстите ми остава синкав прах… Повече не помня…

Седя си аз с царевичната ми кукла, гледам Авга и се чудя, къде пак се е зареял погледът ѝ.

Какво гледа в далечината и току вдига ръка да обърше очите си. Свети нещо в тях, блещука на слънцето. Въздиша, оставя царевицата отстрани, взира се в далекото. Търси. Търси ме.

[Total: 5   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Галя Лазарова

Галя Лазарова

Развива се професионално в сферата на дигиталния маркетинг и графичния дизайн. Свободното си време прекарва в снимане, рисуване/ илюстриране и писане. Щастлива майка на едно прекрасно момче, с което обожават да пътуват и да откриват нови неща. Носи в себе си морето, обича разходки из любимия Пловдив, вдъхновява се от всичко позитивно и добро. Безкрайната ѝ любов към изкуството и книгите я насочва към PURA VIDA.
Галя Лазарова

Галя Лазарова

Развива се професионално в сферата на дигиталния маркетинг и графичния дизайн. Свободното си време прекарва в снимане, рисуване/ илюстриране и писане. Щастлива майка на едно прекрасно момче, с което обожават да пътуват и да откриват нови неща. Носи в себе си морето, обича разходки из любимия Пловдив, вдъхновява се от всичко позитивно и добро. Безкрайната ѝ любов към изкуството и книгите я насочва към PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: