„На ръба“ е whodunit психологически трилър, блестящ с интригуващ сюжет и кратки отскоци между „тук“ и „тогава“
В уебсайта на Луси Гоучър, авторката на „На ръба“, чета, че винаги е искала да стане писател, но е смятала, че това е нещо, което „другите правят“. Както често става обаче, вдъхновението, добрите идеи и творческият импулс рядко се вълнуват от какво мислиш. Тях ги интересува какво чувстваш и коя е твоята потребност.
Романът е дебютът на авторката и бързо се утвърждава като добър, даже много добър – в 500 страници (които обаче преминават през погледа на читателя неусетно, god bless доброто писане) Гоучър ни запознава със своята главна героиня, Клементайн. Клементайн тъкмо е загубила по-малката си сестричка Попи – но читателят бързо разбира, че зад предполагаемото самоубийство вероятно се крие друг, много по-мрачен и смразяващ кръвта наратив.
Основната тема
Тя, разбира се, е да разберем и ние, заедно с Клементайн, какво се е случило с Попи.
Клементайн е учен, човек, който разчита на факти и доказателства. Интересно е обаче колко всепоглъщащи може да са собствените ѝ емоции – самообвиненията, страданието по Попи и съмненията в хората, които я заобикалят, на няколко пъти успяват да дерайлират собствената ѝ целеустременост да разкрие истината и да се забави с подреждането на пъзела правилно. За щастие около нея се изнамират герои, готови да ѝ помагат – някои дори повече, отколкото позволяват просто добрите намерения.
Героите в „На ръба“
Страдащата, целеустремена и по странен начин хаотична в действията си Клементайн е нашият протагонист – на пръв поглед най-основната ѝ цел е да разкрие мистерията около смъртта на Попи. Влизайки по-надълбоко в структурата на персонажа ѝ обаче, бързо разбираме, че пред нея се въздига огромна купчина от inner work – тя трябва да си прости, че не е била до сестра си, когато е трябвало и по начина, по който ѝ се е искало.
Даниел, Александър, Лиам и Джуд са второстепенните персонажи, обградилите Клементайн помощници – Даниел също се бори със самоубийството на собствената си сестра; Александър е енигматичният съсед, винаги там и винаги с подходяща препоръка за интересно научно четиво; Лиам е екстравагантният съквартирант, желаещ да отвори пред Клементайн вратата на забавленията и лекото дишане; Джуд е колегата от „Телефона на доверието“, където доброволци изслушват мъката на хората и опитват да им помогнат с окуражителни думи и подкрепа.
И разбира се, имаме Бен – мистериозната фигура, присъствала заедно с Попи на ръба на скалата в нощта, в която е полетяла към своята гибел.
Вместо заключение
Ако обичате whodunit мистерии, романът ще ви очарова – написан и преведен чудесно, до последно ще ви стимулира да си задавате въпроси, а краят му ще задоволи натрупания съспенс през 500-те страници.
Приятно четене!
Прекрасно оформление от издателство AMG Publishing.
Корицата пък е дело на страхотните Kontur Creative.
