Понякога нямам нужда от твоя съвет

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Нали се сещате за онези чудни периоди, когато ежедневието ти тече някак необезпокоявано и безоблачно? Тогава сякаш всичко, което си заложил като идея или план, просто се случва. Изпитваш особена наслада и благоразположение към всичко. Нещата ти се получават, отношенията ти с околните са в баланс, ти самият се чувстваш отлично в собствената си кожа и, въобще, всичко е идеално.

Но не винаги е точно така.

Имала съм периоди в живота си, когато ежедневието, с всичките си спадове и възходи, ми е носило повече горчилка. Когато съм нямала настройката, че всяка ситуация е добре да се разглежда като урок, а просто ми е идвало да се оставя на емоциити си, каквито и да са те. Има моменти, в които искаш да заплачеш, когато ти е тъжно. Да се отпушиш и да излекуваш душата си не чрез позитивни нагласи, а чрез моментна реакция към случващото се.

съвет

Имах позната, която беше най-позитивния човек, когото съм срещала.

Всяка среща с нея се превръщаше в своеобразен коучинг за красотата на ежедневието. Не минаваше и път, в който да не засегнем въпроса за това колко идеално и прекрасно е всичко. Дори и тогава, когато за мен не беше такова. Вярвам, че е далеч по-здравословно да приемаш ситуациите и реакциите си към тях такива, каквито са. Ако си тъжен, то трябва да приемеш причината за тъгата си, и, преди да се вземеш в ръце и да решиш проблема, да си поплачеш. Да слагаш тапа на чувствата си никога не сработва в дългосрочен план. Сякаш всичко се трупа и накрая съхраняваш в себе си една Вавилонска кула. А когато се срути и те разклати из основи и се превърнеш в една емоционална бъркотия, се чудиш откъде ти е дошло. Ами от теб си идва. От теб и всичките ти потиснати емоции в името на това да си винаги усмихнат като от реклама.

Животът просто не работи така.

Когато се чувствах най-зле и имах нужда всичко да излезе от мен и да си дам време да се усмихна по естествен начин, тази позната укоряваше тъгата ми. „Твоя е вината да ти се случват неща, които да те натъжават“, ми казваше често. Смяташе, че позитивната реакция към проблема е половината решение и макар и да е била права, аз понякога исках просто да се наплача, наядосвам и напсувам и всичко да отмине.

Колкото повече се вслушвах в съветите ѝ и се опитвах да се държа над повърхността чрез позитивни мисли, толкова повече душата ми потъваше към някакъв мой си вътрешен ад. А отгоре, по фасадата, просто трупах усмивки и излишно пресилено добро настроение.

съвет

Понякога половината решение на проблема е позитивната нагласа към него, но понякога лечението на душата става чрез махане на запушалката.

Противоестествено е да си неописуемо щастлив през цялото време. Отричането на всеки проблем като такъв те прави един изкуствено позитивен човек, неспособен да се справя с негативното в живота. Душата ти подсказва от какво има нужда, за да си почувства „себе си отново“. Ако това са сълзи или временен гняв, или разочарование, или отказ – няма проблем. Дай на душата си от каквото има нужда, за да може последвалата усмивка да е истинска и неподправена.

За тази моя позната не съществуваше друга опция от „идиличен екстаз от всичко случващо се“.

Не беше плакала или ядосвала от години. Всеки ден беше изпълнен с усмивки, смях и мантри за всичката тази перфектност. Укорът ѝ към естествените ми душевни реакции към негативни събития от живота ми ме накара да ѝ заявя, че не винаги имам нужда от нейния съвет. Понякога, когато човек приближава дъното, няма нужда постоянно от нечия ръка, която да го издърпва. Понякога „хубавото в живота“ е да имаш човек до себе си, който ще зарие пети заедно с теб в дъното и ще постои. Ей така, да е до теб.

Често, когато си долу, в най-ниското, в тишината, откриваш истини, които никога няма да срещнеш над повърхността.

[Брой гласове:6    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: