Лятото в сърцето ми

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 2 мин

Да целунем лятото. Да го прегърнем.


Искам да си откъсна един домат – от тези, които ги има само на село.  Розово-червен и сладък. Такъв, който като го помиришеш и ти замирисва на детство. Искам да го нарежа наполовина – едната половина ще направим на малки резени и ще ги сложим в голямата синя чиния. Другата половина ще оставим цяла. Нали обичаш да отхапваш от домата. Сиренето ще извадим от старата кутия покрита с кърпа – прясно, бяло като бялото на очите ти.

Доматите в синята чиния и сиренето ще поръся със сол – такава, която е ту ситна, ту едра – никога еднаква.

Ще седнеш на старото столче под смокинята, защото там обичам да те гледам.

Искам да те нахраня, да ти подавам от доматите и сокът им да капе по крайчето на устата ти. Да избършеш капчиците с ръка, да се усмихнеш, да погледнеш нагоре и листата на смокинята да пропускат слънчеви лъчи по лицето ти. След това да ни погали лекия вятър – да мине покрай очите ти, да размърда леко косата ми, да ни стане хладно в горещото. Да се погледнем навътре – ти в очите ми, аз в очите ти…

Искам да скъсаме от натежалите праскови на двора, да ги вдигнем към слънцето, да проблесне прозрачният им мъх. Водата от старата чешма на двора да ги измие. Да ги разрежем – една половина на теб, една на мен. Да сбърчиш нос, защото твоята половина се е случила по-кисела. Искам да взема от меда, който стои в дървения долап под смокинята – да сложа от него върху прасковите и пчелите, които жужат около нас да кацнат на чинията.

Да стоим пак един срещу друг на двете малки, полусчупени столчета – насред тревата.

Ти да гледаш купата с череши в ръцете ми – взимам една, отхапвам половинка, повдигам другата половинка към очите си. Искам да гледаш как червеното на черешата проблясва в очите ми.

лятото в сърцето ми
 

Искам да ме залюлееш на старата люлка с протърканото въже, да политна към небето, белким стигна това, което е там. Дори за миг. Да се забравя в този миг на полет, вперила очи нагоре и да видя всички оттенъци на синьото. Да знам, че като политна назад, ти ще ме хванеш, ще ме питаш защо продължавам да бъда дете и ще ми дадеш една череша.

Искам да хванеш лятото за ръка и да го накараш да спре за минутка, да ни погледа ей така – ти с черешите в ръка, аз с очи след полет.

Искам да подръпнеш една къдрица от косата ми, та да се оплете в ръката ти.

Да го целунем – лятото. Лятото в сърцето ми. Сърцето ми в сърцето ти. Толкова стига.

 

 

[Total: 10   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Галя Лазарова

Галя Лазарова

Развива се професионално в сферата на дигиталния маркетинг и графичния дизайн. Свободното си време прекарва в снимане, рисуване/ илюстриране и писане. Щастлива майка на едно прекрасно момче, с което обожават да пътуват и да откриват нови неща. Носи в себе си морето, обича разходки из любимия Пловдив, вдъхновява се от всичко позитивно и добро. Безкрайната ѝ любов към изкуството и книгите я насочва към PURA VIDA.
Галя Лазарова

Галя Лазарова

Развива се професионално в сферата на дигиталния маркетинг и графичния дизайн. Свободното си време прекарва в снимане, рисуване/ илюстриране и писане. Щастлива майка на едно прекрасно момче, с което обожават да пътуват и да откриват нови неща. Носи в себе си морето, обича разходки из любимия Пловдив, вдъхновява се от всичко позитивно и добро. Безкрайната ѝ любов към изкуството и книгите я насочва към PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: