Как класическите анимации са създали образовано поколение

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Може ли това да се каже и за съвременните анимации?


Наскоро за пръв път ми попадна „Един янки в двора на крал Артур” на Марк Твен. Открих, че сюжетът е доста забавен, заразказвах го на баща ми. Той никога не беше чел книгата, затова бях повече от изненадан, когато започна да ми задава въпроси, по които личеше, че е доста наясно със сюжета.

Казах му: ”Я, чакай малко, сигурен ли си, че никога не си чел книгата?”
Той отговори: ”Не, никога не съм я чел, но съм гледал анимационната версия, когато бях по-млад и от там знам всичко.”

Разкритието му беше интригуващо и ако трябва да бъда честен, не беше първото от този тип. Като много други от Boomer поколението, баща ми беше израснал, гледайки класически анимационни филми, повечето от тях създадени от обичаните Warner Bros.

Тези анимации, обаче са нещо повече от страхотно забавление за децата от това поколение. Те също така запознават милиони млади хора със съществени културни аспекти, най-вече в сферата на литературата и музиката.

Освен гореспоменатия случай с Марк Твен, чрез тези анимации до децата достигат истории като „Странният случай на доктор Джекил и госпожа Хайд” на Робърт Луис Стивънс чрез филма за Бъгс Бъни. Ключови цитати и сцени от Уйлям Шекспир са в основата на анимацията с Гуфи Гофър „Хам в роля” (A Ham in a Role). Епичната поема пък „Песента на Хиавата” на Хенри Уадсфорт Лонгфелоу е в основата и в центъра на анимацията на Уолт Дисни „Малката Хиавата” (Little Hiawatha).

Може би по-известни от литературните произведения, са многото начини, по които анимациите въвеждат децата и в света на класическата музика, включително чрез инструментални и оперни произведения. Един такъв пример е известната анимация „Севилският заек” ( Rabbit of Saville) с Бъгс Бъни.

класически анимации

Американският филмов критик Леонард Малтин описва тази ситуация много добре:

„До голяма степен моята музикална култура се разви благодарение на Карл Стейлинг (композитор на Уорнър Брос). Само аз не го бях разбрал, не бях наясно, че музиката се набива в главата ми през всички тези години, докато ден след ден гледах анимациите на Уорнър Брос. Научих Унгарска рапсодия № 2 на Лист, заради тях. Използваше се много често, но най-известна е от „Рапсодия в нитове” (Rhapsody and Rivets), където Фриз Фрелинг я използва по време на построяването на небостъргача.“

Малтин не е единственият, който се учи от тези музикални прояви. Всъщност, както известният пианист Ланг Ланг сам твърди – Унгарската рапсодия на Лист, в изпълнение на Том и Джери в Котешкия концерт (The Cat Concerto), е това, което го вдъхновява да започне да свири на пиано.

Тези примери показват, че в действителност анимациите са дали ценни културни познания на нашите родители, баби и дядовци. Дори и да не са научавали тези неща в училище, те са си създали определена референтна рамка – основа на техните разбирания за книгите, музиката, та дори и идеи, повлияли върху съвременната култура и начин на живот.

Може ли това да бъде казано, обаче и за съвременното поколение?

Несъмнено аз не съм добре запознат с актуалните анимации, но едно бързо проучване на популярните заглавия, ме кара да си мисля, че отговорът е – не. През повечето време представят несъдържателни сюжети, фантастика и фокус върху „тук и сега”.

На кратко, нито едно училище, а също така и съботните сутрешни анимации не поддържат пламъка на знанието и грамотността. Възможно ли е този сценарии да бъде една от причините за увеличилата се апатия и празнота у съвременното поколение?

Източник: IntellectualTakeout

[Total: 1   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: