Истинската история за добрия старец

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин
Искам да ви разкажа нещо, което ще е чудесно да разкажете на своите деца, внуци или който и да било. Защото това не е просто история, а

Истинската история за “добрия старец”

Научих я преди няколко години, когато живеех и работех на едно от най-приказните местенца на този свят- Финландска Лапландия, родния дом на Николас, известен на всички ни като добрия старец – Дядо Коледа.
Николас бил роден в обикновено семейство в едно мразовито, но адски красиво селце, наречено Корвантунтури (Ушен хълм, защото високо хълмът изглеждал като ухо). Веднъж, в една ветровита зимна нощ, малката му сестричка се разболяла и вдигнала висока температура. Тя се казвала Ада и била още бебе. В селото обаче нямало доктор и родителите на Николас трябвало да заведат Ада в съседното село. Стегнали шейната, облекли добре себе си и малката и поели по пътя, от който така и не се върнали. Както повечето пътища в околността, така и този минавал през замръзнало езеро.
добрия старец

Този път обаче, ледът се пропукал и семейството на Николас загинало в ледените води.

Той бил малък, около 5-годишен. По онова време, типичен за всяко село бил съветът на старейшините, който се събрал и взел решение Николас да бъде отгледан от семействата в селото. Всяко семейство щяло да го приютява за по една година. Така, от година на година, от дом на дом, Николас се привързвал към децата на всяко семейство, при което живял. Една година обаче, в Корватунтори настъпила криза. Основният поминък на селото бил риболовът, а тази година била почти нулева. Никое от семействата нямало възможност да храни още едно гърло, но за късмет един дърводелец от съседното село предложил покрив на детето, като в замяна на това, то трябвало да му помага в работата. Момчето работило по цял ден, усвоило занаята, а през много от нощите ставало, слизало в работилницата и изработвало най-различни дървени играчки. А в коледната нощ се връщал в селото и ги оставял пред вратите на всички семейства, при които живял. Първо го правел самичък, а след това към неговата кауза се присъединил и старецът, който го научил на занаята.

Превърнали разнасянето на играчки на Коледа в традиция.

Червения костюм му ушила една възрастна жена, а той, освен да топли Николас, имал и друга цел. С него Николас можел по-лесно да подбира и дресира елените, които дърпали шейната с подаръци, тъй като цветът ги успокоявал. Добрият старец починал и оставил всичко на Николас. Едно от момчетата, което било и най-добрия приятел на Николас от детството, имал дъщеря, която кръстил Ада, в чест на загиналата сестричка. Ада растяла пред погледа на Николас и заедно с баща си помагали в направата на играчките. Когато бащата на Ада се разболял и починал, тя заживяла при Николас и двамата посветили цялото си време в правенето на играчки и разнасянето им на Коледа, не само в Корвантутури, а и в околните села.

Николас се превърнал в добрия старец, а Ада било момичето, което днес познаваме като Снежанка.

Един ден, когато Николас бил стар, нощта след Коледа той просто изчезнал. Традицията обаче продължили родителите на децата, като в нощта на Коледа те сами оставяли подаръци за децата пред вратите на къщите си. За Лапландия и това наистина магическо място, може би ще ви разкажа в третата си книга. До тогава обаче има време. А ако се чудите какъв подарък да направите за празниците на тези, на които най-много държите, подарете им пътуване или книга! А защо не и книга, с която да попътуват докато си лежат на топло пред камината, като някоя от тези двечките:

Да осъзнаеш колко си малък и Където корабите умират.

 

[Total: 2   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: