Време е за бавно живеене

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 3 мин

Затова реших – време е. Животът заслужава бавно живеене.


Писна ми да бързам. Всеки ден препускам из задачите като съзтезателен кон, на чиято победа са заложили милиони долари. Състезавам се с вчерашното себе си, с утрешното също. Състезавам се със собствената си представа за правилно и грешно, с чуждите очаквания, дори с времето. Бързам да свърша всички задачи, които аз съм си поставила, да прескачам всички летви, които самата аз съм сложила. Измервам деня с постигнатите задачи от to do листа, измервам успеха си с нещата, които съм поискала и съм получила.

Време е за бавно живеене

Поръчвам си пица набързо, поливам цветята набързо, пия едно кафе набързо и се захващам с листа със задачи. Тъкмо постигна нещо и изскача следващо. Искам кола, искам да завърша, искам да науча нов софтуер, искам да получавам такава заплата, искам да работя за себе си, искам нова къща, искам ограда за тази къща, искам стотици туи да красят двора, искам, искам… Побъркващо е.

Постоянно се убеждавам, че това е период, в който ще трябва да се изстискам до последната капка, а после ще ми е спокойно.

Всъщност, кога е това после?

Кога идва онова време, в което просто се наслаждаваш на всичко, което имаш, което виждаш, което чувстваш? Кога идва онзи ден, в който се радваш на слънцето, на снега, на тишината? Когато се пенсионирам ли?

Не, благодаря.

Та аз дори не знам дали ще доживея до пенсия. А и защо трябва да чакам толкова години, за да бъда доволна от себе си и да си “живея живота”?

Затова реших – време е за бърза доставка на бавен живот.

Нямам време да чакам да дойде време. Какво ще стане толкова, ако не отговоря на този имейл на секундата? Ами нищо. А какво ще стане, ако не си купя тези обувки? Ами, пак нищо. Аз вече си имам достатъчно.

Май тук намерих ключа за бавният живот – имам достатъчно. Дори предостатъчно. Имам семейство, работа, която обичам, приятели, с които да поговоря, храна и покрив над главата си. И достатъчно и никакво време за бавно живеене.

Време е за бавно живеене.

Обичам да живея така. Пия кафе с приятелите си и не си поглеждам телефона. Вниманието ми е само в приятния разговор. Оцветявам зебри и жирафи с дъщеря си и не мисля за работата, която ще свърша после. Тя няма да избяга. Пия кафе в парка и забелязвам, че падащите листа приличат на златни прашинки, осветени от сутрешните лъчи.

Отделям достатъчно време да полея всички цветя, да забърша листата им и да почистя саксиите. Дори вече не изпитвам досада от сгъването на дрехи и вечното подреждане. Чета или слушам книга, гледам някой хубав филм. Ако ми се рисува – рисувам. Ако ми се слуша музика – пускам си нещо страхотно и настръхващо. Вече правя йога без да търся най-краткия клип в YouTube, за да отбия номера. Виж, просто ми харесва да се чувствам добре.

Харесва ми да се чувствам добре.

Това изречение заслужава да се повтори няколко пъти.

Бих казала, че бавното живеене е новата ми страст, но би било грешно. Няма страст, няма натиск или напрежение. Само спокойствие. Онова, което все търсиш и се чудиш къде може да се е скрило, а то е било в теб през целия ти живот. Но ти все бързаш за нещо и няма как да го видиш.

Време е за бавно живеене

Затова – забави темпото.

Прегърни силно човека, когото обичаш и го целуни като за последно. Нагушкай кучето си и се разходи с него. Иди на пазара и си отдели колкото време трябва да подбереш най-хубавите зеленчуци и плодове, влез в някой малък магазин и заговори продавачите с усмивка. Избери си най-добрите продукти и се прибери вкъщи.

Сготви си най-вкусната храна и я сподели с любимите си хора. Изпий по чаша вино с тях и им дай цялото си внимание. Хвани детето за ръка и излез на разходка. А може и сам. Без слушалки, без компания, без драма. Оглеждай се наоколо, усети полъха на вятъра и не забравяй да си сложиш шапка.

Всеки си мисли, че “ще дойде време”, а времето само си отива. Не бързай да го хванеш, така или иначе не можеш. Можеш само да му се насладиш изцяло.

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: