Ние сме най-доброто от себе си, когато помагаме на другите

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 3 мин

Как коронавируса и карантината ни показаха това


Изчетох и чух много конспиративни теории за възникването и разпространението на COVID-19. Ежедневно виждаме разнообразие от реакции – доволни, недоволни, бунтари, послушни… Всичко това, обаче едва ли има някакво значение. Факт е, че заразата съществува, факт е пандемията и най-вече – факт е промяната в обществения ред, в мисленето на хората, в начина ни живот.

Наблюдавайки всичко това, се чувствам доволна.

Знам, че за повечето от вас това, което ще прочетат няма да бъде нещо ново. Все пак смятам, че е важно да обърнем внимание на позитивното и на доброто около нас. Смятам, че дойде време да говорим за положителните неща, повече отколкото за негативните.

когато помагаме на другите

Вселената (Бог, съдба… наречете по-висшата сила от нас както решите) винаги ни дава знаци. Побутва ни веднъж, два, три пъти… и ако не предприемем действие за промяна, ни принуждава да я направим. Случва се и сега! Днес, след близо 3 седмици под карантина, комуникираме повече помежду си – преди бяхме на една маса, но разделени от технологиите. Сега сме на разстояние, но имаме нужда едни от други, търсим се. Оценяме тези, за които преди нямахме време. Същевременно се радваме на усамотението. Преди бяхме сред хората, забързани, ангажирани, тичащи се подминавахме. Сега – си говорим. Сами не се познавахме в стремежа си да се харесаме на другите.

Днес – затворени у дома, можем да се обърнем навътре към самите себе си.

Имаме възможността да правим не това, което трябва, а това, което искаме, което ни харесва. Хора, най-после използваме времето си пълноценно. Без да бързаме, имаме възможност да се вгледаме в себе си, да се опознаем, да се самохаресаме дори.

Всеки от нас помни или си представя усещането от домашния уют, както го усеща само едно дете. Откога не сме изпитвали това чувство? Сега е моментът да го изживеем отново, сега е моментът да сме спокойни в домовете си, да играем с децата си,  да се погрижим за родителите си. Споделете времето си! Не с работодателя, не с колегите, не с магазинерката или с банкера, а със семействата си. Всички имаме нужда от едно: близост, внимание, разбиране.

когато помагаме на другите

Време е да осъзнаем, че сме свързани, че сме едно цяло.

Всички имаме нужда от други хора. Да, сплотени сме от страха, но благодарение на този страх най-после видяхме, че никой не е  важен сам по себе си на тази планета, че всяко наше действие се отразява на другите. Пазим здравето си, за да защитим по-възрастните. Нарушаваме правилата и ходим на работа, за да осигурим семействата си финансово. Каквото и да правим, нашите решения са осъзнати за пръв път от много време насам с цялата си тежест. Отговорни сме към околните, помагаме си. Социалната позиция вече не е от такова значение.

Да, от скука, но започнахме да четем.

В стремежа си да запълваме времето си започнахме да се образоваме. Много от нас се заговориха за история, за цикличността в събитията. Най-после се замислихме за уроците от миналото, за поуките от литературните шедьоври, които допреди 3 седмици събираха прах, защото ги смятахме за по-незначителни от новооткрития бар.

Да, на сила, принудително, но станахме по-смирени.

Смирението беше това, което липсваше в обществото ни. Не си позволявахме никога да пренебрегнем егото си. Днес знаем, че сме зависими, че не сме всемогъщи. Най-сетне признаваме, че има по-знаещи, по-можещи, на които да разчитаме. Най-сетне осъзнаваме, че човекът не е всевластен. Природата е по-голяма от нас и е време да разберем, че растенията, животните, океаните, горите могат и без човечеството, но ние без тях не можем.

И днес, в този прекрасен пролетен ден, когато сме затворени по домовете си, искаме да сме навън.

Искаме да усетим природата, да вдишаме въздуха (който безспорно вече е по-чист). Забелязвате ли вече песента на птичките? Днес, през прозореца, видяхте ли цъфналите дървета? Искате ли де усетите аромата им – аромата на пролет? Всичко това вече не звучи толкова банално както преди, нали?

Карантината заличи досегашното ни съществуване. Всичко, което ни беше важно вече няма никакъв смисъл. Стоейки си у дома защо са ни купища дрехи, нов телефон, скъпа кола? А какво стана с кариерата, коята отнемаше цялото ни време? Всичко се срина! Коронавирусът ни показа, че нашите връзки са егоистичнии и консуматорски. Живеем в потребителско и меркантилно общество и ето – замисляме се как чрез нашите действия и взаимоотношения влияем на общата система.

Сега не е време да се сочим с пръст и да търсим възмездие.

СЕГА е време да осъзнаем, че ние сме най-доброто от себе си, когато помагаме на другите!

[Total: 4   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: