Как да водим наистина добър разговор

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 6 мин

10-те прости принципа на Селесте Хедлий


На ден говорим със стотици хора, без значение дали се срещаме с тях или комуникираме по телефона или в чата. Времето, в което живеем, предполага да сме много по-организирани, да правим повече неща и в частност да комуникираме повече помежду си. Но какво се случва, когато нямаме умение да слушаме или още повече – не знаем как да водим нормален, приятен и здравословен разговор.

Попаднах на една лекция на TedX, която в скромните 12 минути включваше всички малки, но съществени трикове за провеждане на добър диалог. Вдъхновена от речта на Селесте Хедлий – журналист, автор, музикант и лектор, реших да споделя нещата, които много силно ми се набиха в очите (ушите).

Преди да говориш, трябва да можеш да слушаш активно 

Всички знаем простите правила за това как да водим възпитан разговор – да гледаш човека в очите, да повтаряш това, което си чул или просто да го обобщиш. Но тези неща всъщност не ни помагат, ако не проявяваме реален интерес.

Проучване, което включва 10 000 американци доказва, че сме по-разделени от всякога, че много по-лесно се делим на групи спрямо вярванията и гледната си точка. Все по-малко склонни сме да правим компромиси, което означава и че не се слушаме.

Разговорът изисква баланс между слушане и говорене, който се губи някъде по пътя.

разговор

От една страна отношение към това имат технологиите и смартфоните, които са на една ръка разстояние и вече е много по-лесно да започнеш разговор чрез тях. Според Pew Research Center 1/3 от тийнейджърите в Америка изпращат повече от 100 текстови съобщения дневно. И повечето от тях, дори почти всички, са много по-склонни да пишат на приятелите си, отколкото да говорят с тях лице в лице.

Понякога говорим с хора, които харесваме и са ни интересни, понякога ни се налага да говорим и с такива, които не са ни приятни. Все пак има моменти, в които задължително трябва да проведем
някакъв разговор и е по-добре той да е приятен. Заобиколени от монитори, компютри и телефони, забързани в ежедневието, губим уменията си да водим приятен и пълноценен разговор.

Може би трябва да се запитаме:

Има ли умение през 21 век, което е по-важно от възможността да изградиш последователен, стабилен и уверен разговор?

Няма причина да се учим как да показваме интерес в разговора, ако наистина този разговор ни е интересен. Не е ли важно да знаем как да говорим без да си губим времето и без да засягаме някого.

Всеки е имал добри разговори и знае какво е усещането. Онези, при които си ангажиран, които те вдъхновяват, зареждат те с идеи, ставаш по-креативен и създаваш истинска връзка с човека, с когото водиш диалог.

Споделям 10-те прости принципа на Селесте Хедлий, с които да се наслаждаваш на приятен и полезен разговор:

1. Не прави 100 неща едновременно.

Онази думичка – „мултитаскинг“, просто я забрави, не е удачна при водене на разговор. Не говорим само за телефона, който да оставиш встрани. По-скоро просто бъди в настоящия момент. Бъди точно в него. Не си мисли какво ще ядеш за вечеря или как вчера се скара с шефа си. Ако не искаш да водиш този разговор, просто спри да говориш с този човек в момента. Но не бъди и наполовина в разговора.

2. Не говори високомерно.

Ако искаш да изкажеш позицията си, без да дадеш възможност за отговор, дискусия, спор или задълбочаване в темата – създай блог и започни да пишеш. Започвай всеки разговор, осъзнавайки, че има какво да научиш от него. Прочутият терапевт Морган Скот Пет казва „Истинското слушане понякога изисква да отвхърлиш себе си.“ И понякога това означава да не налагаш собственото си мнение. Осъзнавайки това, човекът, който говори ще става все по-отворен към слушателя. Всичко се свежда до това, че винаги има какво да научим. Бил Найи казва: „Всеки, който срещаш знае нещо, което ти не знаеш.“. Всеки е експерт в нещо.

3. Използвай въпроси с отворен край.

Започвай въпросите си с думи като „Кой“, „Какво“, „Кога“, „Къде“, „Защо“ и „Как“. Ако зададеш по-сложен въпрос, ще получиш прост отговор. Ако попитам „Беше ли изплашен?“, сигурно ще получа отговор на най-силната дума в изречението – изплашен. Например „Да, бях.“ Или „Не, не бях изплашен.“. „Беше ли много ядосан?“ – „Да, бях много ядосан.“ или „Не, не бях много ядосан“. Остави човекът отсреща да обясни. Той е единственият, който знае какво му е било. Опитай да питаш неща като „Как беше?“, „Как се почуства?“. Тогава ще се получи много по-интересен разговор.  

4. Следвай течението.

Мислите ще идват в ума ти и е нужно да ги пускаш на свобода. Често слушаме интервюта, в които гостът говори няколко минути и след това интервюиращият задава някакъв въпрос, който сякаш идва от нищото или на който вече е било отговорено. Това значи, че може би интервюиращият е спрял да слуша преди две минути, защото той се е сетил за този удивително умен въпрос и сякаш е обсебен само от мисълта да го зададе. И ние правим същите неща в нашите разговори. Често спираме да слушаме. Само чакаме момент да включим нашите истории в разговора. Историите и идеите винаги ще идват на ум, но е удачно да ги пускаш, за да се върнат там, откъдето са дошли.

5. Ако не знаеш, кажи, че не знаеш.

Радиоводещите винаги мислят какво да кажат и са много по-внимателни за нещата, за които твърдят, че са експерти. Направи това – ако не знаеш, не се прави, че познаваш темата в детайли, разговорът не трябва да е евтин.

6. Не сравнявай собствения си опит с преживяването на говорещия.

Ако някой разказва как е изгубил член от семейството, не започвай да говориш за момента, в който ти си изгубил член от семейството. Не е същото. Никога не е същото. Всички преживявания са индивидуални. И по-важното – в разговора не е важно какво ти е било на теб. Не е нужно да изземаш момента от говорещия, за да докажеш колко удивителен си или колко си преживял.

7. Опитай се да не се повтаряш.

Най-малкото, защото е скучно. Без значение дали говорим с децата си или в работна среда, когато искаме да постигнем нещо, постоянно повтаряме едно и също, за да го постигнем. Няма нужда. Смени репертоара и може и да бъдеш чут.

8. Далеч от детайлите.

На хората не им пука за годините, имената, датите и всички тези подробности, които изскачат в главата ти. На тях им пука за теб. Важно им е какъв си, какво общо имате. Затова забрави за детайлите и споделяй по-ключовата информация.

9. Най-важното – СЛУШАЙ.

Колко много хора са казвали, че слушането е може би най-важното умение, което може да усвоиш. Буда казва „Ако устата ти е отворена, не можеш да учиш.“.  Защо не се слушаме? Номер едно – защото предпочитаме да говорим. Когато говорим, държим контрола. Не е нужно да слушаме нещо, което не ни е интересно. Говорещият е в центъра на вниманието. Но има и друга причина. Ставаме разсеяни. Средно човек изговаря по 225 думи в минута, но можем да чуем до 500 думи в минута. Затова нашите умове се запълват от тези оставащи 275 думи. Да, слушането с повишено внимание коства усилия и енергия, но ако не го правиш – не си в разговора. Вие ставате просто двама души, които си крещят някакви си изречения на едно и също място. Трябва да се слушате един друг. Стивън Кови казва: „Ние не слушаме, за да разбираме, слушаме, за да отговорим.“

10. Бъди кратък.

„Добрият разговор е като къса пола – достатъчно къса, за да привлече интереса и достатъчно дълга, за да покрие обекта.“.

Концепцията е много проста и само една – бъдете заинтересовани от другите хора.

„Винаги има какво да научите. Всеки има нещо удивително, което е скрито, докато не му се предостави възможност да изпъкне. Опитвам се да си държа устата затворена, колкото се може по-често, а ума – отворен, като винаги съм подготвена да бъда удивена. И никога не съм разочарована. Излезам навън, говоря с хората, слушам ги и най-важното – готова съм да бъда удивени от всичко, което бих могла да науча. “ – Селесте Хедлий

Сигурно има и още – да чувстваме, когато говорим. Да говорим със смисъл, за нещата, които ни интересуват и карат стомаха ни да се свива. Винаги да отваряме съзнанието си, за да научим нови неща. Бързам да проведа следващия си разговор. А ти?

Pura vida!

Вдъхновение: https://bit.ly/21ALnAg

 

 

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: