Пролет моя – чиста, свежа, цветна и неопетнена, дълго те чаках да дойдеш. Нямах търпение да се изнижат сивите, захлупени, мрачни и дъждовни, непонятно неприятни дни. Благодаря ти, че те има, мила моя пролет.
Караш ме да вярвам, че на Земята няма студ. Ти усмихваш всички същества и с цветовете си разпъскваш купчина с ентусиазъм. Когато наближаваш, всички се събуждат, все едно са мечки, готови да прекъснат зимния си сън.
Ти ми носиш вдъхновение и ме караш да отлитам надалеч в мечтите за далечни дестинации. Искам да сложа дългата си бяла рокля с деликатна мрежеста дантела и да тичам с изтърканите, но все пак снежно бели маратонки през зелените гори.
Пролет моя, позволи ми да съм нова.
От днес мечтая ти да се вселиш в мен с всичките си отражения. Понякога да светя силно като изгрев, да зареждам всеки случаен минувач. Нека понякога да бъда буреносен облак, от който се изливат отминалите спомени. Но нека пролетната буря отминава бързо, нека бъде източник на сила за новите цветя. Пролет моя, позволи в мен да се пропука силното желание за нов живот. Нали пролетта е като началото на всичко ново. Нека да се преоткрия, да се опозная и да се завърша. Или пък просто да умея да говоря с пеещите птичета.
Цветята
С които ни даряваш, мила моя пролет, нека те да променят отраженията на всичките ми разновидности. Позволи ми да бъда също като теб – цветна, виолетова, розова и синя. Стъблото ми да е зелено, обагрено от хлорофил. Позволи ми да танцувам под лъчите на галещото слънце и да заразявам всеки с бурните си цветове.
Обич
Мила моя пролет, е дума, която вече не познавам. Отдавна я загубих някъде измежду рутината, претъпканите булеварди, шумните тълпи и чатовете в Messenger. Позволи ми да обичам пролетно и кръговратно. Да бъда обич от изгряването на деня. Да зареждам с удивителна енергия и да разнасям уханието на цъфнали цветя.
Безспирност
Позволи ми да съм като теб – налудничава, ярка, жива и безспирна. Както и да ме прекършват – да съм жилава и търпелива. И да бъда там във всичките си форми. Понякога прохладна или пък студена, понякога тиха, дори и малко уморена, понякога сияеща от щастие, понякога неутолимо жива.
Ако можех само да съм като теб – най-красивият сезон. Съдържаш всички мили думи – сплотяване, енергия, любов и топлина. Пролет, ти не си сезон. Ти си чувство. Заразяващо и силно, покоряващо и най-студения човек. Разтвори сърцата ни, любима. С пролет се живее по-добре в света.
Можете да изрежете всички цветя, но не може да възпрете пролетта да дойде.
Пабло Неруда
Pura Vida!
