Райско място – в България има хиляди дестинации, които заслужават да се нарекат така. Това, което ще ви покажа днес обаче, е различно. Мястото е мистично и тайно. Скрито е зад високи каменни стени и се посещава само с предварителна уговорка и записване на час. Още след прекрачването на прага на градината ще ви зареди с огромна доза удивление. За какво говоря?
„Тайната градина на Саша“
Това е частна ботаническа градина, в която има над 500 растителни вида. Истинско райско място! Намира се в с.Тъжа, в близост до гр.Павел Баня. До къщата се стига бързо и лесно, пътят е проходим и в зимни условия. Намерихме я, когато бяхме отишли на СПА почивка за уикенда. Не сме от най-мързеливите туристи и не обичаме да се излежаваме по цял ден, а това винаги ни провокира да откриваме интересни локации, за които обикновено няма много информация.
Защо частна ботаническа градина?
Защото грижовните собственици избират всяко ново растение като свое дете. Те проучват как трябва да го отгледат и полагат неимоверни усилия то да се чувства „у дома“. Райското място не е чак толкова голямо, колкото вероятно вече си го представяте, но е прекрасно подредено и наистина има множество растителни видове, на които да се полюбувате.
Ние посетихме градината през януари.
Вероятно ще потитате: „Че кой ходи да разглежда цветя през зимата?“. Ами, да, през зимата почти няма цветове, но това не означава, че няма какво да се види. На вратата ни посрещна Саша – дамата, която се е занимавала с осветителни тела, но изведнъж всичко се преобръща и отива да живее на село. Градският ѝ, бурен характер не ѝ дава мира и така намира новото си хоби, което не след дълго превръща в основно, ежедневно занимание. Тя не се определя като професионален градинар, но според мен си е точно такъв! А и едно е сигурно – тя е майка на всички тези цветя и тази голяма любов се усеща с всяка стъпка, която правиш в градината.
Райското място се разглежда поне за час
Не си мислете, че щом е зима, Саша нямаше какво да ви разкаже. С нея се спирахме до всяко храстче, дръвче, цвете, тревичка. Тя обстойно презентираше поредица латински наименования, които така и не запомних, както и как се гледа всяко „дете“, какво е характерно, как се пресажда. На моменти вмъкваше по нещо забавно, което ни караше да се усмихваме още по-широко.
Обикаляхме тайната градина на Саша повече от час, след което тя ни покани на чай в една уютна, малка къщичка. Пусна компютъра си и ни показа цветята и дърветата с всичките им цветове, през всички сезони. Разговорът беше приятен, неангажиращ, но до голяма степен – близък. Усещахме повече и повече, че нещо силно ни свързва и това е именно уважението към всичко, което има свой собствен живот.
Така чашата чай се превърна в цял изпит чайник и истории за минало, настояще и бъдеще. А преживяването беше наистина Райско! Нямам търпение да я посетя и през лятото, за да ми покаже новите рокли на децата ѝ!
Pura Vida!
*Публикацията не е спонсорирана!
