Кръстихме я Рая – на Слънцето.

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 2 мин

Слънцето, на което всеки ден казвам „Добро утро!“


 

Райко ле, ясно Слънчице,

ти хвъркаш, Райко, високо

и гледаш, Райко, широко!

 

Казват, че човек взима характера и чара на този, на когото е кръстен. Не мислихме дълго. Кръстихме я Рая – на Слънцето. С надежда, че ще го носи винаги със себе си, в себе си и ще огрява с лъчите си всички, до които се докосне.

Райко – така българите са наричали слънцето преди години. Това, което дава живот, носи надежда и топли и дните, и душата. Слънцето, което и в най-мрачните дни се показва по мъничко, за да ти каже, че винаги има светлина. В дебрите на най-непрогледния мрак, то е някъде там. И дори да си захлупен под сенките на тъгата и безверието, знаеш, че над тях то свети все така силно и не спира. Слънцето, което отглежда цветята, което огрява пътя и показва онази искрица в погледа, онзи деликатен мъничък блясък, който живее в очите на всеки човек и животно. А докато е там, винаги има надежда за утре.

С него идва живота. Идва и новия ден, новите мечти, сълзи, трепети и целувки.

Слънцето е единство, затворен кръг на съвършенство и взаимност, любовна песен с щастлив нюанс на вечност. Носи ни яснота и нови хоризонти, а лъчите му се преплитат с всичките ни клетки и танцуват в ритъма на вярата в това, което ни очаква. За него няма граници и пречки, то стига и до най-далечните и неизследвани кътчета на Земята и ги поздравява с усмивка. Неговото пламенно докосване дарява всяко зрънце с възможност. За да има утре, за да има днес. За да ни има.

Вярвам, че ще бъдеш слънце за много хора, така както светиш за мен всеки ден. Вярвам, че ще носиш топлина и вяра на всеки, който мръзне от студенината в себе си. И точно както слънцето гори и от пламъка се ражда огън, ще заразяваш всички с добротата на чистото детско сърце.

Думите никога не стигат да опишеш любовта. Само знам, че вътре в мен с големи букви е написана всичката обич на света. И свети. Като слънчицето, на което всеки ден казвам „Добро утро!“.

Рая - кръстена на Слънцето

 

Снимки: Pavlina Semkova Photography

[Total: 10   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: