Икигай и неотмиращата жажда за живеене

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 3 мин

Прекарвам времето в ранните утринни часове в търсене на кука – такава, която да ме изтегли и от съня, и от унеса, и от минора. Попадам на „Икигай“ – аудио книга, разказваща за жаждата за живота.


Есенното мрачно време, което съзирам през прозореца от спалнята, никак не ми пречи. Дори напротив – предразполага ме. Винаги е имало нещо в есента – едновременно позлатена и застудяваща се, тя успява да ме извади от лятната екзалтация и да ме потопи в едно себесъзерцателно смирение, така необходимо в моментите, в които искаш да поговориш с душата си.

кафе есен

Дори и кафето е есенно – топло е, прегръщащо те, почти те милва. Като очи, като поглед. И утринната тишина ти носи мир.

В слушалките ми зазвучава „Икигай“ – аудио книга, изследваща прословутото японско дълголетие

Макар и да не смятам, че щастливият живот следва непременно да е дълъг, аз се заслушвам и усещам как душата ми кореспондира с леещите се думи, превръщащи се във феерия от есенни листа. Сякаш обстановката е в унисон с посланието – смисълът на живота се крие в откриването на личния „икигай“. На онова, което ти пали фитила, на онова, което те задвижва. За жителите на с.Охима на японския остров Окинава сякаш съществува тайнствена сила, която ги прави способни да прехвърлят 100-те. Магия? Не. Цел, посока, жажда за живот. Кой както разбира страстта си – здравословен живот, изкуство, да бъде част от група, от общество.

Споменавайки последното, в „икигай“ концепцията, на която жителите на селцето подчиняват ежедневието си, съществува идеята за „маой“ или т.нар. „групи по интереси“. Хората, открили своя „икигай“, своята искра, искрено вярват във важността от това да я споделят със съмишленици. Замисляйки се над това, аз се сещам как ударно те връхлита вълната на вдъхновението, когато си обграден от хора, притежаващи твоите собствени естетически търсения, разбирания, цели и стремежи в живота.

Жаждата за откриването на житейското щастие…

аудио книга икигай

… би могла да се крие зад ъгълчето на всеки завой. И, докато концепцията на „Икигай“ включва чувството за хумор, вървящо ръка за ръка с дълголетието, добавяме и изкуството – както съзерцаването и наслаждаването на такова, така и съзидаването, създаването. Друга важна глава от пътя към постигането на душевна хармония е непрестанното учене.

Вечното човешко любопитство – начинът да преоткриваме света си. И, слушайки аудио книгата, се заоглеждам и сякаш преоткривам уюта на собствената си трапезария. Пепелно-розовите подложки за хранене ми се струват по-приветливи от обикновено; лампичките, увити около домашната ми библиотека, излъчват мекота и боязливо се подават из множеството книги – някои са прочетени, други – търпеливо изчакват своето време.

А навън вятърът разнася спомени и усещания за отминали времена. Но сякаш, в концепцията на „икигай“, на смисъла и искрата, всички емоции се претопяват в един своеобразен унисон от преживявания. От онези, които са те създали такъв, какъвто си в момента на долавянето им във въздуха. Защото всяко преживяно нещо е заучен урок. И в това е магията на веригата от събития в житейския път.

„Защо не се самоубиеш?“

В книгата за „икигай“ се обръща внимание на логотерапията като способ за откриване на смисъла на живота. Веднъж, осъзнавайки заради какво ти се живее, вече не ти е до умиране. Ударният встъпителен въпрос на логотерапевтичния сеанс гласи: „Защо не се самоубиеш?“

И, съвсем естествено, посетителят, формулирайки своя отговор, изброява всички свои и лични причини, поради които си струва да се живее.

И само това стига.

Защото е достатъчно всъщност сутрин да станеш от леглото си, за да отпиеш първите глътки кафе. И после колелото се завърта.

 

*статията не е спонсорирана

 

[Total: 6   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.
Деница Кисимова

Деница Кисимова

По образование - филолог, в свободното си време - обградена от книги, музика и театрални постановки. Обича Rammstein и "Братя Карамазови". Самоопределя се като меланхоличен мечтател и всеки ден се учи на оптимизъм. Осъзнала е важността на това да "се чувстваш на място". Вярва, че във всеки ден има по нещо красиво и заслужаващо усмивка. Твърди, че най-трудната и, същевременно, най-важната задача в личния свят на всекиго е постигането на вътрешен мир.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: