Да се върнеш в спомена, все едно нищо не се е случило

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 2 мин

Сякаш нищо не се е случило, а ми се случи ти.


Когато се смрачи и останах сама, се почувствах сякаш три години не се бях връщала, все едно нищо не се беше случило. Запалих цигара и слушах жуженето на Щурците. Пееха неуморно и само кучето от третата къща от време на време нарушаваше песента им. Усещането в корема ми беше същото като тогава – нещо в мен се сви на топка, сякаш не са минали години.

Запитах се защо тази странна самота и неувереност ме прегръщат?

Как е възможно да е минало толкова време, а мястото да ме върне така непоносимо в спомена и усещанията, които съм имала някога. Че нали съм идвала тук хиляди пъти и вече не чувствах нищо, сякаш всичко се беше затрило. Защо отново сега? Стотици събития се бяха случили едно след друго. Сменях местата на които живея, хората, за които работя, местата на които пътувам. Губих се и се откривах. Бях безчувствена и влюбена. Черното и шареното се редуваха и водеха до шизофрения.

Бях в тишина и усамотение.

Изолация, нетипична за будния ми ум. Изтощение от емоции и хора, за да събера разпилялите се парчета. Бях в планината и тичах по бреговете. Краката ми бяха галени от тревите, морето и слънцето. Започнах да се запознавам с хора и да пътувам в пъти повече, в сравнение с всички години, които бях преживяла досега. Имаше дни, в които сякаш нищо не се беше случило.

 

Пътуване

Купих самолетен билет и го срещнах.

Не вярвах на нищо, но и нищо не очаквах. Нямах изисквания, дори не знаех дали искам нещо да се случи. Пуснах се сякаш удавник се оставя течението да го влачи. Отнесе ме до най-красивата райска градина, в която няма упреци и обиди. Там си истински и неподправен.

Все повече събирах смелост, благодарение на вдъхновението, което ме обграждаше, във всеки ден и всяка минута от моето преоткриване. Освободих се от страха и самообвинението. Успях да се припозная в детето, което винаги беше усмихнато и някак тази усмивка отново започна да се показва.

Усещам обич. Подкрепа. Разбиране. Някакво непознато спокойствие, което сякаш стои дори леко куцо в пространството между стомаха и сърцето ми.

Тишината и усамотението в къщата ме накараха да преживея отново тези няколко години, за да си спомня през какво преминах, какво научих и какво постигнах.

А сега си мия зъбите и си лягам, очаквайки новия ден и горещото кафе, изпито на верандата на мама, заедно с него. А тя в събота ще си дойде и ще ѝ разкажа какво ми се е случило, докато нея я е нямало.

Не е ли хубаво понякога да превъртиш на лента последните няколко години от живота си, за броени минути отново да преживееш спомените си и да оставиш интуицията си да ти покаже какво следва?

[Total: 2   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.
Пепа Драгоева

Пепа Драгоева

Бранд мениджър по професия, певица през свободното време и мечтател - постоянно. През 24-те часа, с които разполага всеки ден, се занимава с хиляди неща, та дори и остава време за приятели и един заек - Льольо. Преди това учи химия, но рязко сменя посоката към маркетинга и твърди, че това е едно от най-добрите й решения. Мечтае за свят, пълен с по-усмихнати хора, обича да пътува и да е сред приятели на по чаша вино. Любовта й към изкуството и красивите неща я доведе в PURA VIDA.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: