Време е да си вземем довиждане
С хората, които не искат да са в живота ми.
С лошите мисли и съмненията.
Довиждане на страха и вечното колебание дали няма да се проваля.
И на бързите, необмислени решения.
Довиждане на любимото „да“, казано на всеки, забравяйки, че и аз имам право на отказ.
Време е да кажа довиждане
На теб, който обичах повече от всичко и ме излъга неколкократно.
На теб, който не говореше и не споделяше и ме остави да гадая какви са желанията ти.
На теб, който очакваше да правя неща, без да знам какви са потребностите ти.
На теб, който се съмняваше в мен и никога не бях достатъчнa…
Достатъчно слаба, достатъчно талантлива, достатъчно хубава, мила, разбрана.
Време е за довиждане с теб, теб и теб. Ти не си мъжа, който съм обичала, нито си приятеля, който само очакваше да бъде потърсен, но нищо не даваше. Ти си един и в същото време си много, ти си част от тълпата и си мен самата. Ти си моето лошо настроение и допускането на слабост и самообвинение. Ти си и ти, който обичаше да ме гледаш като жертва. И си и миналото, и страховете, и спомените, и желанията. Ти си онова, което повече не искам да нося със себе си и просто те пускам.
Поемам по нова пътека
Не знам коя е, нито къде е, но знам, че там някъде я има. На нея съм по-спокойна, по-разумна и най-вече по-малко изискваща. На нея съм доволна от малкото и не се старая да постигам невъзможни цели, но въпреки това живея добре в кожата си. Тя криволичи, носи ми музика от птичките и е слънчева. Е, разбира се понякога е кална и дъждовна, понякога е хлъзгава, ледена и снежна, и даже хич не ми се върви по нея. Но каквато и да е аз знам, че е моята и не искам да спирам.
Две неща мога на направя, за да я открия – да вярвам и да благодаря. А тя със сигурност е там някъде и чака да тръгна по нея. Преди това мога само да кажа „довиждане“.
Pura vida!
