“Дължиш ми едни пари” или как се променя животът след една измама

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 6 мин

Преди около 6 години станах жертва на измама. Не харесвам думата “жертва”, защото в крайна сметка вината е повече моя, отколкото нечия друга, но аз бях човекът с олекнали джобове. Реших да ви разкажа за това, защото уроците, които научих след това, бяха изненадващи дори за мен. И не, не говоря за “обецата на ухото” да не давам никога пари на никого, но за това – малко по-късно.

Това бяха най-лудите ми години. Бях на 19, изкарвах си собствени пари и нямах ангажименти. Ходих на работа и на лекции, а след това обикалях барове и кафенета. Имах обаче една мечта – да отида в Ню Йорк. Това звучеше като че ли ще се случи “някой ден”, след много години, докато не срещнах едно момче, което тъкмо се беше върнало от бригада в Америка. Разказваше ми къде е бил, какво е видял, колко е различно всичко. В главата ми прехвръкна мисълта да го направя и аз. След два дни вече бях подала документи в една агенция.

дължиш ми едни пари

Така взимам решенията в живота си – веднага и на секундата. Тогава търпението не беше най-силното ми качество, но и не съжалявам, защото отидох, работих, промених се из основи и сбъднах мечтата си.

Но преди да се кача на самолета имах кошмарни два месеца заради едни 2000лв…

Повече от година, човекът, за когото ще ви разкажа, беше част от нашата компания. Излизахме всеки ден, всяка вечер, изливахме си пубертетските сълзи един на друг, споделяхме и драми, и щастливи моменти. Работехме, мечтаехме за бъдещето, харчихме луди пари по тия пусти барове. Само той всеки път оставяше поне 70лв. и никога не си броеше парите. Ходихме си на гости, той познаваше дори родителите ми, с които още живеех по онова време.

Няколко месеца преди да замина уволниха баща му от работа. Не след дълго уволниха и него. Обвинили го, че взел някакви неща от склада. Ама те шефовете му нали са мошеници, измислили си историята, защото не можели да ги понасят.

Повярвах му.

Всичките ми приятели му повярваха. Но човек се учи докато е жив, нали така?

Той имаше още трима братя и сестри, много по-малки от него. В един момент стана така, че заплатата на майка му трябваше да издържа 6 човека. Минаха месец-два, през които забавленията намаляха, защото вече не можеше да си ги позволи. По същото време изтеглих първия си кредит. 5000лв., които щях да върна с парите, събрани от работата ми в Америка, а с останалото да си купя кола, когато се прибера.

Може би предполагате, че не стана точно така…

Една вечер ми се обади притеснен и искаше да се видим. Тогава ми обясни, че преди години баща му имал да взима някакви пари от работа в чужбина, които така и не взел, но му се отворила възможност да си ги получи. Само че нямало как да тръгне на толкова дълъг път без пари.

Месеци наред слушах историите за малките му братя и сестри и за това как не стигат парите за храна и сметки. Жегваха ме всеки път, когато ми разказваше. Но коя бях аз? Просто младо момиче, непритежаващо нищо. Нямаше как да му помогна. До този момент.

Тогава ме помоли за 2000лв., които баща му ще върне до 2 седмици, само да се прибере. Но няма да му каже откъде ги е взел, защото щяло да му е неудобно да ги вземе от мен. В главата си взех решението веднага, но си оставих малко време да помисля. Говорих и с майка ми, която ми каза, че това си е лично моят кредит и моя отговорност. Тя не може да се разпорежда и да взима решения вместо мен, но ме предупреди да внимавам.

На другия ден изтеглих парите, занесох му ги и се молех нещата да се наредят по най-добрия начин за семейството му.

Минаха две седмици, мина месец. Нямаше пари. Нямаше го и баща му. После и той изчезна. Лъжа след лъжа, всеки изминал ден в главата ми имаше все повече безпорядък. Гняв, бяс, безсилие. Оставаше все по-малко време до заминаването ми, а аз нямах пари да тръгна. Отивах на другия край на света, сама и без пари. Мислите ми се блъскаха като бясно зимно море, думите му кънтяха в главата ми и отчаяно се опитвах да събера парчетата на иначе елементарния пъзел, но не можех да повярвам на едно: как позволих да ме излъжат така? Тогава една приятелка ми каза: “Нищо, че стана така. Поне съвестта ти е чиста, защото ти си добър човек!”. Но тази мисъл не ме караше да се чувствам по-добре, а напротив – чувствах несправедливост.

дължиш ми едни пари

Нямах много време да се самосъжалявам, трябваше да намеря начин да се справя с всичко.

Майка ми взе заем от неин приятел, с уговорката да го върне до два месеца. Крайният срок беше 5 седмици след като кацнах в Бостън.

Тези 5 седмици бяха моята казарма. Всеки долар заделях на страни и бях под постоянно напрежение как ще събера толкова пари за толкова кратко време. Имах проблеми с английския, бях за първи път сама, толкова далеч за толкова дълго време и нямаше на кого да разчитам. И да исках да си купя нещо, не го правех. Шефът ми не искаше да ми дава повече работа, защото имало други с по-добър език от моя. Постоянно убеждавах шефа си, че мога да се справя с повече задължения и часове, само да ми даде шанс, но той упорито отказваше и започнах втора работа като камериерка. Събирах и събирах, а още беше началото на сезона и нямаше почти никаква работа.

3 седмици минаха, а аз нямах и половината пари. В главата ми беше само как ще изложа майка си и как по дяволите може да съм толкова глупава.

Събирах и събирах, а още беше началото на сезона и нямаше почти никаква работа.

След седмица градчето се напълни с туристи. Вече говорех езика сравнително спокойно, работих на две места и събрах останалите пари. Пратих ги на майка ми и за момент почувствах облекчение. Но се стреснах от собствените си мисли:

“Все още имаш 5000лв кредит да изплащаш!”


През повечето време там работих, за да връщам дългове. Така и не си получих парите обратно. Няколко пъти ми даваше по малко, но и това спря. Лъжеше постоянно, измисляше си нови истории и в един момент спря да си вдига телефона.

Опитах с добро, после със заплахи, после с отсрочки. Нищо не се промени.

Минаха години без да го видя или чуя. През това време понякога си спомнях и се ядосвах, мислих си дали съжалява, дали ми се присмива. Преживявах ситуацията отново и отново и в един момент си казах: “Край, това беше! Прощавам му и продължавам.”

Не знам как стана и какво ме накара да си го помисля. Но това беше едно много добро решение.

След 4 години се видяхме и той сам предложи да продължи да ми се изплаща. Искал да се разплати с хората, които е наранил и измамил и да започне на чисто. Разликата беше, че този път нямах никакви очаквания и надежди. Казах му, че ако има съвест, той сам ще реши да ми върне парите, но това зависи изцяло от това дали смята себе си за добър човек или не.

Не се обади повече. Но не ме и трогна. Животът ми се беше наредил прекрасно, имах семейство, хубава работа, прекрасни приятели. Не ми липсваха тези пари, защото разбрах, че с тях съм си купила свободата да изчистя живота си от хора като него. Продължих напред с абсолютното спокойствие и увереност, че това, което даваме, се връща при нас многократно. Дала съм съчувствие, разбиране, подкрепа и някакви пари, сега получавам същото, но повече. Много повече отколкото някога съм си мислила, че заслужавам. Простих му, простих и на себе си. Отървах се от всяко чувство, което ме караше да полудявам заради липсата на справедливост.

Сега съм по-разумна, но щастлива и свободна. Всяко зло за добро, нали така казват? Просто ми трябваше време, за да видя, че в замяна животът ми е приготвил много повече и няма смисъл да се тормозя за неща, които отдавна вече са в миналото.

Георги, ако четеш това, благодаря ти, че постъпи недостойно.

[Брой гласове:4    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: