Ако бях…
Ако бях следвала мечтите си, щях да бъда космонавт
Ако бях следвала мечтите си, щях да бъда космонавт. Щях да изследвам всички странности на Вселената. Щях да пътувам в необятния Космос и да преоткривам новости, за които света даже не е чувал.
Какво се случи ли?
Сега гледам само нагоре към звездите, не гледам от високо. Е, не пътувам в необятния Космос, но колко много неща може да ми предложи само една планета! Не изследвам странностите на Вселената, а изследвам всички странности, които ми предлага моят вътрешен свят.
Ако бях следвала мечтите си, щях да танцувам
Щях да съм виртуозна балерина, щях да пленявам сърцата на всички зрители, да ги вдъхновявам, да ги завладявам.
Какво се случи ли?
Сега не искам да играя в измислен спектакъл, искам да съм главен участник в промяната на мисленето в обществото. Не искам хората да ми се възхищават, а аз да се любувам колко положителни и пълноценни могат да бъдат. Не искам да пленявам сърца. Стига ми само една половина от сърце да допълва моето.
Ако бях следвала мечтите си, щях да съм художник
Щях да рисувам най-красивите пейзажи, които въображението може да си представи. Щях да имам собствена галерия, която да е пълна с мои произведения, които хората да съзерцават. Триумф на мен самата.
Какво се случи ли?
Сега аз се любувам на реални красоти на природата. Не искам да триумфира аз-ът в мен. По-скоро ми се иска да пребъде доброто в нас.
Към 7-годишната мечтателка
Ако срещна 7-годишната Нона ще ѝ кажа да мисли и за околните, не само за себе си.
Защо ти е големия Космос, когато има толкова малки вътрешни Вселени, които да откриеш, разбереш, на които да помогнеш?
Защо ти е спектакълът, когато имаш цял живот пред себе си, в който играеш главна роля?
Защо ти са творбите на въображението, когато имаш реален свят, който има нужда от невъображаема промяна?
Колко често се обръщаме към детето в себе си? Колко често виждаме през неговите очи? Да, може виждането ни за света да не е толкова приказно, но не трябва ли да гледаме на него любопитно и заинтригувано, точно като едно дете. Точно както 5-годишните, да питаме постоянно „Защо?, Защо?, Защо?” и да си обясняваме непонятните неща, а не да ги осъждаме без причина. Точно както децата да реагираме спонтанно, да намираме за забавна скапаната ситуация, или дори да видим боа, смилаща слон.
Това, че порастнах, не означава, че изгубих детето в себе си. Точно 7-годишната мечтателка е причината света да ме заинтригува. Благодаря на онази Нона, затова че ме окрилява все още. Промених перспективата си. Вече мечтая за по-добър свят и неосъдително, а разбиращо общество. Такова, което задава въпроси, дори и понякога да са глупави.
Моят първи въпрос е: Защо хората не са положителни?
А твоят?
