Не ми липсва миналото – животът е тук и сега!

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 4 мин

Тъгувате ли по миналото? Липсват ли ви хубавите гледки, моменти, хора и преживявания? На мен не. Не ми липсва нищо. И не защото е нямало такива, а защото съм имала удоволствието да ги преживея.

Всъщност ако някой ми подари машина на времето, която да връща назад или да показва бъдещето, ще я продам моментално и с парите ще отида на екскурзия.

Странно, а?

Един приятел от гимназията наскоро беше качил снимка на любимото училище. Това ме накара да се замисля как изглеждаше, когато бях там всеки ден, преди ремонтите, различните правила и хилядите изпити и матури, които имат децата сега. Мислейки за това, се връщах все по-назад и ровех на дълбоко из прашните спомени. Приятелите ми, детските игри, лагери, първите гаджета, първите купони, безсмислените скандали и драми в пубертета – все неща, които отдавна не са в живота ми. Най-странното е, че установих колко малко (или дори изобщо) ми липсва всичко това.

Не ми липсват старите връзки и приятелства.

не ми липсва миналото

Сега имам прекрасно семейство и приятелите ми са част от него. Всички хора, които по един или друг начин са били част от живота ми, са променили светогледа ми, допринесли са за уроците, които съм научила и за това какъв човек искам да бъда или не. Всяка грешка, раздяла или разочарование са били необходими. За да порасна, за да разбера, че хората са различни, че не са ми длъжни, нито аз на тях. Всичките ми очаквания и изисквания са били разбити и съм благодарна. Защото разбрах, че са излишни. Любовта и приятелството са взаимна свобода без дългове. Сега обичам това, което е. Без да е нужно да съм съгласна с всичко или някой да се съгласява с мен. И нито един спор или сблъсък не може да пребори усещането, че някой те обича заради теб самия. Това усещане топли повече от всички красиви думи и обещания.

Не ми липсва гимназията.

не ми липсва миналото

Беше хубав период, приятели, музика, любопитство. Но сега нищо не е същото. Атмосферата е различна. А и аз не съм същата. Не бих върнала времето назад, защото тогава бях тийнейджър, взимах невероятно нелепи решения и постоянно бях ядосана на света. Сега вече знам, че нервите си ги причинявам сама и се старая да не ги хабя излишно. Светът си е такъв какъвто е без значение от моите емоции и реакции. За това нека сега бъдат страхотни!

Не ми липсват красивите места, на които съм била.

не ми липсва миналото

Преди време бях на работа в Щатите за едно лято и накрая си направихме екскурзия за няколко дни в Ню Йорк. Влюбих се в него! Толкова се влюбих, че мислих варианти да работя там следващата година. Е, не отидох. И добре, че стана така. Малко след като отказах работата, срещнах най-страхотния мъж на света. Въпреки това дълго време си мислех колко ми се иска да бях там по-дълго, да видя още повече неща или поне да върна времето за още няколко дни в забързания свят на “Голямата ябълка”. Сега разбирам, че всичко е било точно както трябва да бъде. Запазила съм невероятни спомени от тези няколко дни, усмихвам се всеки път, когато разказвам за това и съм щастлива, че все пак бях там. По-дългия престой може би щеше да развали усещането. Сега гледам снимки и се усмихвам като си спомня всеки детайл. Късметлийка съм. И то голяма.

Не ми липсва детството.

не ми липсва миналото

Да, безгрижно е, пълно с игри и нови открития. Най-хубавото време. Но не бих се върнала там, за да преживея всичко отново. Имало е и добри, и лоши дни и съм благодарна за това. Все пак живота е такъв и това е нормално. Но ако имах възможност да го изживея пак, нищо не би било същото. Научих се да пазя хубавите спомени като съкровища и да благодаря за неприятностите. Защото без тях не можем да оценим всичко прекрасно, което имаме. Но защо ми е да се връщам назад, когато сега имам дъщеря, чието детство е в моите ръце и се старая да напълня спомените ѝ с много прекрасни моменти. Нейното детство ми е по-важно от миналото. Защото тепърва предстои.

Животът е тук и сега.

Хич не ни се иска да повярваме на клишето, но е истина. Чувствам се по-добре от всякога и смятам всеки ден да бъде по-хубав от предходния.

В миналото има очарование и красота, понякога тъга или разочарование. Но сега е по-хубаво, защото настоящето и бъдещето зависи от нас. Това е отговорност, но и невероятна възможност да трупаме още повече красиви спомени и да обичаме. Живота, близките и себе си. И да благодарим. За уроците, за грешките, за преживяванията.

Сега е по-хубаво. И още по-хубаво ще бъде!

Pura vida!

[Брой гласове:1    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

От скоро щастлива майка на момиченце, до преди това щастлив тийм лидер в интернет компания. Нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава със създаване на сайтове и се отдава на детската си любов - писането. Мечтае за къща с голям двор и 8 кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да учи нещо ново всеки ден. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: