Депресията – история от първо лице

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Докато всички сме тъжни, мрачни или неспокойни от време на време, някои хора изпитват тези чувства интензивно за дълги периоди (седмици, месеци, години), дори без видима причина. Депресията е нещо повече от лошо настроение – това е сериозно състояние, което засяга физическото и психическото здраве.

Депресията е често срещана, но сериозна психическа нестабилност. Тя причинява тежки поражения, които оказват влияние върху чувствата, мисленето и ежедневните задължения.

депресията

Аз бях част от статистиката.

Работих като сервитьорка, имах общо 4 свободни часа на ден, които оползотворявах с нещата, които ме окриляват. Напуснах работа, мислейки си, че ще ми се отрази добре. До такава степен бях свикнала да съм заета, че цял свободен ден ми се струваше безкраен. Да, ще гледам филм, ще чета книга, ще слушам музикаще изляза с приятели, но филмът продължава 2 часа, а книгата има край.

Разделих се с човека до мен. Бях се вкопчила в него и в цялата ни връзка. Това ме накара да се срина в момента, в който си тръгна. Нямах за кого да мисля, нямах с кого да градя надежди. Всичко се срути. Изпаднах в дупка. Никога преди не съм усещала подобно чувство.

Проблемът тук бе, че оставих някой друг да бъде част от решението, а не самата аз.

Всичко рухна. Изпаднах в депресия.

Живеех в миналото. Не анализирах какво трябва да променя в съзнанието си днес, а какво е трябвало да направя, за да не се стигне до тук. Но решенията вече бяха взети и това беше безполезно.

Мислите не спираха да ме стрелят и умът ми не спираше да се съсредоточава върху проблемите от миналото и върху това, че все пак тогава бях щастлива, а сега не съм.

Спях по цял ден и не исках да се събуждам. Исках да преживея ужасен инцидент, за да мога да се самосъжалявам за физическата си нестабилност. Щях да съм доволна, ако не се събуждам с месеци. Храних се от снизхождението на приятелите ми, които обременявах най-много със собствените си мисли – как не искам да живея в настояще, което ми се струваше толкова непоносимо. Когато си слаб психически си мислиш, че като усещаш загрижеността на любимите, си значим. Само че това само задълбочава проблема и е просто една илюзия. Изяждах се отвътре.

депресията

Този период ми се стори цяла вечност. Подлагах на съмнение всичко, което съм решила досега – образование, развитие, възможности… Казвах си, че нищо няма смисъл и по-добре да зарежа всичко и да живея живот без личностно и душевно изграждане. Просто да съществувам. Все пак, така е по-лесно, нали?

Умът създава прегради, които уж трябва да ни предпазят, но те ни държат в зоната на комфорт, а това е деградивно.

Удобството беше някой друг да ме направлява, а не да взема нещата в свои ръце. Не усещах как цялото съжаление, което изпитвах се превърна в моя утеха. Обикновено не съм човек, който харесва комфортната зона. Смятам, че винаги трябва да прекрачваме страха и да не се поддаваме на онова малко гласче, което ни казва: „Не го прави, страшно е!“

„Всичко, което някога си искал, се намира от другата страна на страха.”

Уил Смит

Спомних си за моментите, в които скачах с бънджи и парашут. Как всичките ми инстинкти казваха: „Спри, не го прави…“ А аз се ядосвах и напук на тях го правех, защото това ми носеше положителна емоция.

Ядосах се на себе си. И това беше най-хубавото нещо, което ми се случи.

Един ден се събудих и си казах, че няма да се оставям на стрелите, които ме убиваха, да ме разрушат. Напук на комфорта, ще се справя!

Започнах с малките неща. Опитах се да ангажирам съзнанието си с дейности, които ме караха да се чувствам пълноценна. Те бяха почти незначителни, но все пак беше някакъв старт.

Още имаше остатъчно чувство от депресията, която бе причината да съм нещастна, но това ме мотивираше още повече.

Не се съпротивлявах, защото това щеше да ме върне крачка назад към самосъжалението. Просто се опитах да се съсредоточа върху настоящето.

„Животът ще ви даде, какъвто опит е най-полезен за развитието на вашето съзнание.“

Екхарт Толе

Отказах се от мислите си за миналото, което толкова копнеех да се върне. Вместо това се научих да се развивам тук и сега. Да завися от себе си и да не възлагам решенията си на друг.

И историята имаше щастлив край.

депресията

Когато мислиш позитивно, а не се задушаваш от самосъжаление и оплаквания, красивите възможности, които не си виждал досега, просто се откриват пред кръгозора ти.

[Брой гласове:0    Average: 0/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.
Нона Татарлиева

Нона Татарлиева

Студентка по ПР и реклама, търсач на усещания през останалото време. След отмятането на скок с бънджи и парашут в списъка с желания следва и плуване с бели акули, които са най-голямата ѝ страст. Мечтае за един по-позитивен свят, в който хората вярват в себе си и постигат копнежите си. Обича слънцето, морето, доброто капучино и малките жестове. Работата с усмихнати и обнадеждени хора и любовта към писането е това, което я доведе в PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: