За онази мъжка любов или защо обичам приятелите на мъжа си

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 5 мин

Онази силна мъжка любов, която прави приятелството нещо повече от обикновено. Прави ги братя.


От малка живея с мисълта, че да си жена е гадно. Менструация, раждане, гледане на деца, домакинстване и куп други гадости. Почти всички жени, които познавах, бяха пример за тежката участ на нашия пол и се опитвах да разбера защо, аджеба, е така. Докато мъжете си гледат спокойно мача Ботев – Славия, жените търчат из кухнята да им приготвят храната, да я сервират, да купуват бира и най-важното – да пазят тишина, за да не досаждат. Гадост на гадостите!

Някъде по това време в мен се появи яд към живота, че не съм се родила мъж, та и на мен да ми е лесно. Да си качвам краката на масата и да чакам някой да ми сервира, пере и готви. Е, да, ама друг път.

Нямаше как да променя нещата, но не исках и да си помислям, че и аз ще стана такава жена като порасна. 

Мъжка любов

Неусетно започнах да гледам футбол с баща ми, да го разпитвам как работи двигателят с вътрешно горене, да намирам общи приказки с момчетата и да ненавиждам готвенето. След като виждах майка ми всяка вечер изтощена от работа в кухнята, вместо на дивана, където й се искаше да бъде, нямаше как да е друго яче.

Вече бях малко по-голяма и си имах компания. Мъжка. Аз бях единственото момиче, което те възприемаха като приятел, защото и аз като тях говорех за футбол и не правех намусени физиономии от погнуса всеки път, когато се шегуват по-грубо, а вместо това се заливах от смях.

Годините си минаваха и ставахме все по-близки. Нали знаете, че мъжете рядко говорят по между си за всички подробности от връзките им. Камо ли пък с родителите си. И ето ме мен, идеалния психотерапевт, който освен всичко друго, е и жена. „Добре, нали ти също си жена, кажи ми защо ми се сърди нон-стоп?!“ и още хиляди подобни въпроси и дъъъъълги дискусии за неразбираемото женско поведение.

Техните приятелки не можеха да ме понасят, камо ли пък да ме разберат, но това не е променило ситуацията и до ден днешен. Още повече пък мен.

И ето ме сега, вече със семейство и уж по-мъдра. Мъжът ми преживя известен емоционален шок в началото, докато разбере, че няма от кого и за какво да ревнува и сега всичките ми приятели са и негови. И тъй като винаги съм смятала себе си за късметлийка, неговите приятели също вече са и мои.

Но стига за мен. Нека ви разкажа за тях.

Двамата най-добри приятели на мъжа ми са по своему уникални досадници, но и невероятни хора. Преживели заедно какво ли не, в един момент се появявам аз. От нищото. И им го взимам. „Тоя пък откъде я намери тая надута кифла…?!“ – прекрасно първо впечатление. Носи ми се „слава“, че имам физиономия на злобна змия. Та, не ги съдя за прибързаната реакция.

Лека полека обаче, нещата се наредиха по много интересен начин. Сега, 5 години по-късно, те са част от живота ми, която не бих заменила за нищо. А и как да не е така, като те, заедно с мъжа ми, са поредното доказателство за това, че има и страхотни мъже, които не си търсят домашна прислужница, а партньор. И не смятат жените за недостойни и неразбиращи от мъжки неща, а си говорят с мен за всичко. За мен те са част от семейството.

мъжка любов

Една прекрасна неделя. Детето е с баба си на село, а ние всички сме на рожден ден по обед. След това аз отидох на кафе с приятелки, а те крояха пъклен план за съдбата на едни свински ребра. Когато се прибрах, ги сварих вече подпийнали и щастливи да гледат най-тъпия филм на света и да умират от смях. „Простаци!“ може би си мислите вие. „Утре ще им се подигравам много…“ си мислех аз. Оставих ги насаме с просташкия филм и отидох в другата стая да си лакирам ноктите и да си оправям косата. Чувах ги как се смеят като деца и си разказват с любов спомените за глупостите, които са правили преди.

Онази силна мъжка любов, която прави приятелството нещо повече от обикновено. Прави ги братя.

„Сладка история“ си мисля аз и продължавам да се кипря на воля. След малко вече бях готова и отидох при тях. В момента, в който ме видяха, и тримата в един глас казаха: „Еееее, много си хубава!“, „Виж я как се е наконтила!“, „Ех, вижте я мойта жена!“.

Няма да крия, че самочувствието ми рязко удари тавана и вътрешно се изчервих (външно не ми се получава). Въпреки че на трезво не са особено многословни, комплиментите се броят!

Настаних се и аз при тях, с усмивка до уши, за да установя, че вече няколко часа готвят ребра с мед и мащерка, нарязали са си салата и тъпият филм е свършил.

– Ти знаеш ли каква късметлийка си с нас?! – ми казва единият.

– А, ти знаеш ли вие какви късметлии сте с мен?! – отвръщам аз.

– Май той е най-облагодетелстван от ситуацията! – казва другият и сочи мъжа ми.

Най-обичам тази фаза от алкохолното опиянение, в която мъжете говорят за чувствата си. И тъй като вече доста рядко пият нещо повече от бира, с кеф да ги оставиш да се забавляват и да повтарят едно изречение по пет пъти. А на следващия ден да им припомняш колко са били нелепи, докато тях ги боли глава и дори звукът на пърхаща пеперуда ги побърква.

Вечерта приключи рано сутрин в един пиано бар с прекрасна музика и много смях. 

С тези двамата можеш да говориш за всичко, да бъдеш каквато искаш, но и да умееш да се смееш на себе си. Защото момченцата в детската градина те закачат, когато те харесват. Та, и моите приятели ми казват, че съм кифла, ама така, с обич. И, да ви кажа, не се оплаквам.

Знаете ли, започнах да разбирам мъжете все повече.

Те не обичат да говорят, което не е много приятно, но винаги са там за теб, когато трябва. Когато се прави ремонт и някой трябва да „удари едно рамо“, когато няма кой да разходи кучето, защото сме на почивка, когато има ергенско парти за организиране и трябва да наплашат жена ти до смърт какви извращения предстоят, а после да я успокояват, че ще бъде нещо като пенсионерско събиране с музика. Кротичко.

Добрите приятели ти подпалват терасата от невнимание, но после гасят огъня и чистят мръсотията. Правят кочина и половина вкъщи, но после си прибират чиниите, а понякога дори ги мият. Винаги са на страната на мъжа, защото „така трябва“, но иначе се радват много, че има кой да им опонира. Ей така, да не е скучно. Заплашват те, че ще научат дъщеря ти да говори простотии и да пие бира, но знаеш, че тя винаги е в безопасност, щом е с тях.

Наистина съм късметлийка. Но мъжа ми също има късмет. Попадна на страхотна жена, разбира се, но и на приятели. Той сам твърди, че е благодарен за това колко добре се разбираме и щастлив, че няма за какво да се притесява. Е, добре, че съм аз, де. Ами ако наистина бях злобна змия?

Pura vida!

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: