Възпитанието на кучето ти не се изчерпва със “Седни” и “Дай лапа”

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Време за четене: 6 мин

Да си поговорим честно за кучето ти. Слуша ли те? Можеш ли да му имаш пълно доверие, когато наоколо има деца? А други кучета? Смяташ ли го за тъпо?

Ако дори на един от въпросите си отговорил негативно, имаш нужда от обучение. Не, не говоря за кучето ти, а за теб.


Реших да напиша този текст, след като едно куче захапа дъщеря ми. Не е нищо сериозно, малко поплака, малко дезинфекция, една лепенка на пръста и всичко приключи. Но въпросът е принципен. Следващият път това може да предизвика голям страх в някое друго дете.

Ще ви разкажа няколко истории, на които съм била свидетел откакто имам куче. И ще видите защо собствениците са единствената причина за проблемите в кучешкото поведение.

„Знам какво правя, споко!“

Там, където ходим всеки ден, се появи ново куче. Джо беше лабрадороподобен черен младеж, който така се дърпаше на повода, че почти 100 килограмовият му собственик едва го удържаше. Спря се до нас и започна да се заиграва с другите кучета, които не бяха на повод, играеха си и гонеха една топка. Заговорихме се със собственика и от дума на дума той каза: “Да можех и аз да го пусна малко да си поиграят…” Джо беше на година и малко и досега не си беше играл с други кучета. Но беше дружелюбен. Оказа се, че живее на тераса в апартамент, а собственика му няма идея какво прави с него, но пък има самочувствието, че всичко е точно. След няколко срещи реши да пусне кучето да потича. И резултатът беше отчайващ.

Джо започна да тича с всички сили навсякъде, а собственика му крещеше като обезумял: “Джо! Ела тук! Къде тръгна! Ей! Колко пъти да те викам! Джо! Джооооо! Ела тук ти казвам! Абе ти луд ли си!!! Идвай! Джоооо!”. Тичаше след него, а Джо сякаш му се подиграваше в лицето – приближи ли се близо до него, тръгваше с бясна скорост в другата посока. До един момент, в който се чу пинчер на отсрещния тротоар и Джо замръзна, гледайки към него. Собственика му започна да крещи още по-отчаяно, но Джо не чуваше и се втурна бясно през улицата към пинчера. И в един момент се чу “ТРЯС!” и кучешко хленчене. След най-дългите 3 секунди от живота ми Джо се върна обратно с разкървавена уста. Блъсна се в страничната врата на една кола и извади голям късмет, че не беше пред нея. Повече не ги видяхме.

Кое е важното:

  • Умореното куче е послушно куче. Не може Джо да живее на тераса и да се извежда веднъж на ден. Почти всички бели вкъщи се правят, защото кучето има неизразходена енергия. Освен от физическа, кучетата имат нужда и от умствена тренировка. Дори само 5 минути дневно.
  • Кучето ти трябва да знае командата “Ела тук!”. Не само вкъщи, но и навън. Отиди в гората и го научи да идва всеки път, когато го викнеш. Защото някой ден може да се отскубне от повода и това няма да предизвиква паника у теб и околните.
  • Командите ти трябва да са кратки и ясни. Никое куче не разбира какво искаш да кажеш с плеяда от различни думи.
  • Кучето ти не слуша, когато е превъзбудено. А крясъците и безброй думи на висок глас го превъзбуждат още повече. Всяка свръхемоция в собственика кучето разбира като превъзбуда. Дали ще скачаш да му се радваш или паникьосано ще крещиш след него – все едно.

 

Възпитанието на кучето ти не се изчерпва със “Седни” и “Дай лапа”

“Кучето ми яде всичко, защото е куче.”

Рекс е бийгъл, който е нещо повече от куче – той е шефа в къщата. А това е мноооого лошо. Рекс яде всички остатъци от храна, качва се на масата, не знае какво е “Не!”, обръща коша за боклук, за да яде каквото намери вътре и веднъж изяде очилата на един от гостите.

Той също така е сладък и всичко му е простено. Рекс също така вече има наднормено тегло. А това е още по-лошо. Ставите го болят, тежи му, а възможностите за болести се увеличават главоломно. Плюс това, Рекс лае по всяко мърдащо нещо на улицата и тъй като живее в село, винаги дава тон за обща “песен” на всички кучета в околните къщи. Ако в къщата има малко дете, сънят е обречена кауза. Влиза във всички стаи, качва се по всички легла, но по-лошото е, че не знае какво значи “Слез долу!”. Рекс просто прави каквото си науми и няма никакви граници.

Кое е важното:

  • Кучетата не трябва да ядат всичко. Те не са прасета. Много от човешките храни не им понасят на стомаха, а някои от тях дори са отровни. Ето един списък, ако не ги знаете. Един френски булдог ядеше с охота брускети с авокадо, докато не свърши повръщайки и с разстройство. И ако за теб това е нищо, за кучето ти е най-малкото болки в стомаха.
  • Кучето ти не трябва да яде колкото му скимне. Особено по-лакомите породи имат нужда от контрол. Най-лесно е с гранули, защото има препоръчителна доза. Но ако всеки път, когато кучето ти те погледне жално, му даваш да яде – накрая слабостта ти ще му докара куп болести.
  • Кучето ти не трябва да се катери по масата, докато се храниш, още по-малко да яде очила. Всяко нещо, което погълне, е потенциален риск за живота му. Един лабрадор стигна до операция, след като изяде чорап. Но всичко това е, защото собствениците не учат кучетата си, че позволената храна е само в кучешката купичка.
  • Като майка на малко дете знам колко е свещен неговия сън. Ако детето спи, всички ще спят. Но ако има едно куче, което лае през десет минути, това е невъзможно за повечето деца, та дори и възрастни. Съседите дори няма да коментирам.

 

Възпитанието на кучето ти не се изчерпва със “Седни” и “Дай лапа”

„Той просто си е лакомник, иначе слуша.“

Кучето, което захапа дъщеря ми, е много любвеобилно и мило хъски. Живее на двор, извежда се и навън, но се възпитава със смесени сигнали. А това значи, че кучето изобщо не разбира какво правиш с него. “Махни се от масата! Добре де, ела да ти дам само едно парче от това кюфте.” А кучето си мисли: “Сега да се махна ли или да дойда да ям? О, щом има храна – идвам.”. И така години наред. Сега всеки път щом някой се храни, кучето стои и чака. А ако види храна, която не е на масата, просто я взима.

Така дъщеря ми ядеше парче пица, но права до масата. И взимайки парчето от ръката й, захапа и единия й пръст. Не е било умишлено, в никакъв случай не обвинявам кучето, но кое е по-лесно: да накараш тригодишно дете да стои на едно място или куче да не взима храна от ръцете на всички? Прекалено много хора вярват, че жалният кучешки поглед е достатъчна причина да почерпят животното. Понякога дори с пилешки или рибешки кости, което е безумно.

Кое е важното:

  • Кучето не е дете. Това е много важно! И в никакъв случай не е нещо лошо. То има НУЖДА да изпълнява команди и да има “алфа”, на когото да се подчинява. Има нужда от йерархия. За него това е здравословно, а не жестоко. Ако не си разбрал това, по-добре не си взимай куче изобщо.
  • Кучешкия поглед предизвиква съжаление и умиление винаги, но това не е причина да му даваш нещо за ядене всеки път.
  • Смесените сигнали са ужасно нещо. Едно нещо или може, или не може да се прави. “Понякога” не е решение.
  • Кучето се възпитава с ясни навици и рутина. Еднообразието е полезно за него. Ако си постоянен в обучението, то ще свикне с всичко. Няма тъпо куче. Има зле възпитано.

 

Възпитанието на кучето ти не се изчерпва със “Седни” и “Дай лапа”

Истории има много. Но основното нещо, което повечето стопани не разбират или отказват да приемат, е фактът, че първата година от живота на кучето е много важна. Всичко, на което го научиш, всеки навик, който изградиш, ще се отплаща до края на живота му. А едно добре възпитано куче е безценен приятел и носи само позитиви в живота ни. 

Няколко съвета за край:

  • Обучението на кучето не е лесно за всеки. Затова винаги е добре да се обърнем към професионалист. Ако училището за кучета е скъпо за теб, винаги можеш да отидеш поне на една консултация за основни насоки и съвети.
  • Чети статии за кучешкото възпитание. Има много полезна информация в интернет. Дори да са само основни неща, пак ще свършат достатъчно работа, ако ги прилагаш на практика.
  • Гледай видеа в YouTube. Има много и различни канали, в които показват нагледно техники за справяне с конкретни ситуации. Ние изгледахме всички епизоди от предаването на Сийзър Милан. Няма да станеш професионалист, но ще разбереш доста неща, които ще ти бъдат от полза.
  • И най-важното: признай си, че не разбираш всичко. Само тогава съзнанието ти ще бъде отворено към нова информация.

Пожелавам ти щастлив живот с прекрасния ти любимец!

*В тази статия няма спонсорирано съдържание.

[Total: 7   Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: