Васил Смолянски – Не работа, а кеф!

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 3 мин

Завършва средното си образование и година по-късно започва работа като програмист в голяма софтуерна компания. Васил Смолянски е амбициозен 20-годишен човек, който влиза в дълбините на програмирането случайно, но разбира, че точно там му е мястото. Обича да чете, да спортува и да бъде сред близките си хора. Васил ни е на гости, за да ни обясни защо млад човек като него предпочита да остане в България и да се развива тук.

Кажи ми защо и как започна да се занимаваш с програмиране?

От малък исках да работя нещо свързано с компютри, просто до 10-11 клас не бях осъзнал дали искам да се насоча повече към софтуера или само да оправям компютри. Мисля, че стажовете от училище ми показаха, че това искам да правя за в бъдеще.

В какво точно се състои работата ти? Как би я обяснил на едно 8 годишно дете?

Създавам Web приложения, които биха могли да бъдат за всичко – от портал на фирма до имейл платформа (като Gmail например). А на едно дете бих обяснил, че всички тези платформи и сайтове, които използва (понеже малките вече са постоянно с телефон в ръка) като Youtube, Facebook и други подобни, са направени от хора. И аз също правя такива неща, само че не са толкова големи и за сега са насочени в различни сфери.

Защо тази работа ти доставя удоволствие? Повечето незапознати хора я приемат за много скучна.

Работата ми харесва, защото когато има някакъв проблем, който не можеш да решиш дълго време и най-накрая намериш начин, чувството е страхотно, поне за мен. Времето минава неусетно, а и обстановката на работното място е важна. За всеки млад човек, особено нов в бранша, е изключително ценно, когато има някой, който да го напътства и да му помага.

Бил си на стаж в Германия, какво те впечатли там и какво си “взе” от техният начин на работа и живот?

Впечатлиха ме доста неща, най-вече чистотата. Хората си вършат работата както трябва, посрещат те с усмивка като влизаш в магазина. Може би „взех“ от тях това да ходя с кеф на работа, по-този начин съм доста по-продуктивен и денят ми минава прекрасно.

В днешно време можеш да отидеш почти навсякъде по света без проблеми и да работиш там, дори за много по-голяма заплата. Защо остана в България?

 

Не мога да излъжа и да кажа, че не съм го мислил. Естествено, че съм! Но приятелите, семейството, хората, които обичам са тук. Искам да съм с тях и да прекарвам времето си с тях, може би навсякъде ще намеря работа, но не и хората, за които ме е грижа най-много. Не искам, когато се затъжа за родното си място, за родителите ми, за брат ми, за всички останали, които са част от живота ми, да притъпя тъгата с обаждане.

На някои хора обаче не им стига само това, защото смятат, че в България не можеш да се развиваш и да си доволен. Ти как мислиш? Чустваш ли се доволен от работата, от заплащането, от начина си на живот?

Хората в България имат афинитет да си мислят, че „успелите“ в живота са успели с корупции, далавери, неща, които прекрачват закона. Смятат, че когато работиш нещо по-добре заплатено, значи си човек на някой. Причината е, че много си завиждаме и много се мразим. Доволен съм от работата си и от заплащенето. Да наясно съм, че навън ще е повече, но там и стандарта е по-висок. Щастлив съм и се чувствам добре.

Какво би посъветвал младите

Да са постоянни и да не се плашат от проблемите, които ще ги сполетят (в работата имам предвид). Да се развиват постоянно  – и професионално, и в комуникацията си с хората. Да се запознават с повече хора и да общуват. Да имат желание да научават нещо ново всеки ден. И да осъзнаят, че без значение какво работиш, ако отиваш с усмивка на работа и ти харесва това, което правиш, това не е работа, а кеф!

васил-смолянски


 

Това интервю е част от поредицата „Не работа, а кеф!“. Ние в Pura Vida искрено вярваме, че България е страхотно място да живееш, да работиш и да се развиваш. При това с удоволствие. За това ще Ви запознаем с много интересни хора, които не са част от вечерните новини или от „хайлайфа“, но са щастливи, доволни и удовлетворени от работата си в нашата държава. Това са примерите, които пропускаме в ежедневието си, за да се концентрираме върху негативната страна на нещата. А точно от тези примери имаме нужда – да ни покажат, че можем. И да си повярваме.

[Брой гласове:1    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.
Симона Георгиева

Симона Георгиева

Щастлива майка на момиченце, нарича "кучешкото ми дете" своята първа космата любов - Дара. Пее от малка, но вече изнася концерти само вкъщи и в колата. Сега се занимава уеб дизайн и разработка и се отдава на детската си любов - писането. Любознателна до мозъка на костите си, вярва, че човек трябва да учи нещо ново всеки ден. Мечтае за къща с голям двор и много кучета в него. Обича да пътува, да рисува и да чете книги. Животът й коренно се променя откакто среща най-страхотния мъж на света. Създава PURA VIDA, вдъхновена от усмивките на всички хора, които обича.

Последвайте ни в социалните мрежи:

ezgif-7-941395ec62b3
ezgif-7-3eb60ea2efe1

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: