Част 1: SMART-оносни факти за мозъка ни?

Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Време за четене: 5 мин

Ако разбираме процесите, които протичат в мозъка ни, в действителност, можем да научим всичко!


Живеем във времена, в които всичко е „смарт” – смарт телефон, смарт телевизор, смарт пералня. Можем да се свържем с кого ли не по света, да контролираме парични потоци, да въртим няколко бизнеса, лежейки на дивана и слушайки любимата си музика от най-якото приложение. Целият свят е ръцете ни в едно устройство. Как това се отразява върху нашите умове и доколко ние самите сме в кондиция да работим адекватно с тези пособия, след като дори не сме наясно как те работят и каква е тяхната природа. Може да се окаже доста ползотворно да се задълбочим и да проучим как функционират нашите „апликации”, за да се възползваме от пълния потенциал на „операционната ни система”.  

Телата ни с всички свои функции са операционни системи, които дори нямаме представа как работят, така че да са в услуга на нашия прогрес.

Благодарение на съзнанието, технологиите се развиват. Няма как да игнорираме този набиращ скорост процес на трансформация. Ако отдадем малко повече внимание на това, което се случва, можем да постигнем много в живота. Затова е много важно да държим съзнанието си високо. В случая IT би означавало „inner transormation” – вътрешна трансформация. Както знаем, всичко започва отвътре и се проявява навън. Ключът за успеха е в нас самите. Имаме възможност да се запознаем малко по-подробно с нашите „приложения” и да ги ъпдейтваме постоянно, но как?!

И сега на вашето внимание…. та даааа!

мозъка

Мозъкът

Мозъкът е едва 2% от нашето тяло и въпреки това, има огромно значение за нас.

Факт! Около 50% от информацията в гени ни се дължи на мозъка. Но много древни цивилизации не са съгласни с това. Например древните гърци смятат, че мозъкът има второстепенна роля за функциите на нашето тяло. Те вярват, че функцията му е да охлажда сърцето.

Пионерите на древногръцката медицина вярват точно в обратното. След редица проучвания на човешкия мозък, легендарните Херофилус и Еристратус забелязват нещо колосално. Според тях човешкият мозък е способен да се свърже със съкращенията на неокортекса. Тези съкращения са в резултат на изчислителната мощност на мозъка, която заема доста голяма повърхност от неговия обем. За жалост „господстващите” медици по това време са отрекли това откритие.

През 1-ви век след н.е. европейците смятат мозъка за нищо повече, освен един влажен, създаден от сперматозоиди и служещ за охлаждане орган. Докато по времето на Ренесанса мозъкът е окултен до „люлката на душата”. Леонардо Да Винчи посича доста мозъци, за да стигне до тази недоловима „люлка”. И в крайна сметка никога не я разшифрова. Той направи множество детайлни мозъчни диаграми, но без успех.

мозъка

През 1664г. известният британски лекар Томас Уилис открива така наречения Вилизиев артериален кръг в човешкото тяло, който осигурява притока на кръв до мозъка.

С това откритие, някак, нещата започват да си идват на мястото. Неврологията придобива вида, в който я познаваме днес. Древните индийци много добре знаят върховната важност  на мозъка, тъй като провеждат многобройни сложни мозъчни изследвания в продължение на хиляди години.

Въпреки, че мозъкът е само 2% от  общата маса на цялото тяло, той използва 20% от кръвта и кислорода, произведени в него. Това са 73% вода и повече от 60% мазнини. Може да си направим сметка. В допълнение на това 25% от холестерола в тялото се намира в мозъка, където изпълнява  много значими жизнени функции. Освен това, мозъкът служи за получаване на информация от останалата част на тялото и от околната среда. Той също отговаря и за огромния брой дейности, случващи се едновременно. Това са позиция на тялото, движение, балансирана дейност на мускулите , координация, говор и т.н. Това би следвало да ни е известно, ако не сме пропускали часовете по биология. Мозъкът отговаря и за регулирането и поддържането на жизненоважните функции на тялото като кръвно налягане, дишане, сън и храносмилане.

Нашият мозък е 73% вода и само 2% дехидратация дава отражение върху паметта и останалите когнитивни способности.

Повече от сто хиляди химични реакции се случват всяка секунда. Ако погледнем под микроскоп, можем да забележим образуването на електрическа енергия като тази от гръмотевична буря. Това се случва всеки един момент. Мозъкът ни поглъща над хиляда литра кръв всеки ден, за да изпълнява и поддържа всички тези невероятни по своята природа активности в тялото . Това всъщност  ние наричаме живот.

Има и още нещо, което той изпълнява. Благодарение на мозъка имаме мисловна дейност. Можем да научаваме нови неща и да запомняме наученото. Това и аз го знаех. Обаче…

Как точно се получава ученето?

Научно обяснено, ученето е съвкупност от логистични процеси, при които невроните на мозъка си взаимодействат. Ученето е комбинация от стимули. Когато чуем, видим, помиришем, вкусим, прочетем, напишем, дискутираме или усетим нещо, ние учим. Нашият мозък е свърталище на стотици милиарди неврони. Всеки един от тях образува от 2,000 до 10,000 фибро структури. Това са така наречените дендрити. Невроните и дендритите взаимодействат помежду си и предават информацията чрез химически и електрически сигнали, наречени синапси. Обемът на тези взаимодействия надвишава броя на  елементарните частици във Вселената! Древните индийци са знаели това още 8,000 години преди учените да направят това откритие. Като са твърдяли „Yaha pinde tacha brahmande” , което ще рече: „Това, което се намира в микрокосмоса (т.е. нашето тяло) е същото като това, което се намира в макрокосмоса – Вселената”.

Какво се случва в действителност, когато научаваме нещо?

Невралната мрежа на мозъка, някои специфични неврони и дендрити си комуникират помежду си, посредством въпросните синапси. Те сформират верига. Тази верига представя определена информация, която може да бъде например твоето име, къде живееш, как да изпечеш коледни курабийки, как да решиш уравнение с диференциали, как да кажеш „обичам те” на френски или нещо друго. В един човешки живот мозъкът може да преработи около един квадрилион бита информация. Можем да си представим 1-ца, последвана от 15 нули! Това си е доста.

Това означа, че ние всъщност имаме почти безкраен капацитет да научаваме нови неща и да работим с информацията.  Защото ученето на дадена информация, практически е просто създаване на нова невронна верига. В действителност можем да научим всичко!

Очаквайте част 2 от статията, в която ще научите как да развиете пълния потенциал на мозъка си.

Източници:

Hapiness Express – Khursed Batliwala & Dinesh Ghodke

Intense Inner Transformation

https://mheducation.ca

[Брой гласове:5    Average: 5/5]
Share on facebook
Facebook
Share on email
Email
Share on print
Print
Share on pinterest
Pin
Вера Янкова

Вера Янкова

Магистър филолог по образование, професионално се проявява в областта на здравните грижи, сертифициран йога инструктор на фондация „Изкуството да живееш“. Участва в множество социални проекти. Обича комуникацията с хора, които я вдъхновяват да бъде най-добрата версия на себе си. Уповава се на всякакви твърдения в подкрепа на идеята, че животът е израз на щастие. Практикува умението да се забавлява “стерилно”. За нея светът е по-добро място благодарение на хора като тези от екипа на PURA VIDA.
Вера Янкова

Вера Янкова

Магистър филолог по образование, професионално се проявява в областта на здравните грижи, сертифициран йога инструктор на фондация „Изкуството да живееш“. Участва в множество социални проекти. Обича комуникацията с хора, които я вдъхновяват да бъде най-добрата версия на себе си. Уповава се на всякакви твърдения в подкрепа на идеята, че животът е израз на щастие. Практикува умението да се забавлява “стерилно”. За нея светът е по-добро място благодарение на хора като тези от екипа на PURA VIDA.

Може би ще ти хареса да прочетеш и това: